Първо българско царство

Части от източната част на Балканския полуостров в древността са били обитавани от траките, които са група индоевропейски племена.Целият регион на север до река Дунав постепенно е включен в Римската империя до 1 век от н.е.Упадъкът на Римската империя след 3-ти век от н.е. и непрекъснатите нашествия на готи и хуни оставят голяма част от региона опустошен, обезлюден и в икономически упадък до 5-ти век.Оцелялата източна половина на Римската империя, наречена от по-късните историци Византийска империя, не може да упражнява ефективен контрол върху тези територии, освен в крайбрежните райони и някои градове във вътрешността.Въпреки това тя никога не се е отказала от претенциите за целия регион до Дунава.Поредица от административни, законодателни, военни и икономически реформи донякъде подобриха ситуацията, но въпреки тези реформи безредиците продължиха в голяма част от Балканите.По време на управлението на император Юстиниан I (527–565 г.) се наблюдава временно възстановяване на контрола и реконструкция на редица крепости, но след смъртта му империята не е в състояние да се изправи срещу заплахата от славяните поради значителното намаляване на приходите и работната сила.

Славяните от индоевропейски произход са споменати за първи път в писмени източници, за да обитават териториите на север от Дунав през 5-ти век, но повечето историци са съгласни, че са пристигнали по-рано.Славянските набези на Балканите се увеличиха през втората половина на управлението на Юстиниан I и докато първоначално това бяха грабежни набези, широкомащабно заселване започна през 570-те и 580-те години.Погълнати от ожесточени войни с персийската Сасанидска империя на изток, византийците нямат много ресурси, с които да се изправят срещу славяните.Славяните дойдоха в големи количества и липсата на политическа организация направи много трудно спирането им, тъй като нямаше политически лидер, който да победи в битката и по този начин да ги принуди да се оттеглят.

Българите са тюркски полуномадски войнствени племена, които процъфтяват в Понтийско-Каспийската степ и Поволжието през 7 век.Те стават известни като номадски ездачи във Волго-Уралския регион, но някои изследователи казват, че етническите им корени могат да бъдат проследени в Централна Азия.Те говореха форма на тюркски като основен език.Българите включват племената на оногурите, утигурите и кутригурите и др.Първото ясно споменаване на българите в писмени източници датира от 480 г., когато те са били съюзници на византийския император Зенон.През първата половина на 6 век българите от време на време нападат Византийската империя.

Тъй като силата на западните турци избледнява през 600-те години, аварите възстановяват господството си над българите.Между 630 и 635 г. хан Кубрат от рода Дуло успява да обедини основните български племена и да обяви независимост от аварите, създавайки мощна конфедерация, наречена Стара Велика България , известна още като Патрия Оногурия, между Черно море, Азовско море и кавказ.Кубрат, който е кръстен в Константинопол през 619 г., сключва съюз с византийския император Ираклий (управлявал 610–641 г.) и двете страни остават в добри отношения до смъртта на Кубрат между 650 и 665 г. Кубрат воюва с хазарите на изток, но след неговата гибел Стара Велика България се разпада под силен хазарски натиск през 668 г. и петте му сина се разделят със своите последователи.Най-възрастният Батбаян остава в родината си като приемник на Кубрат и в крайна сметка става хазарски васал.Вторият брат Котраг се преселил в средното Поволжие и основал Волжка България.Третият брат Аспарух повел народа си на запад към долния Дунав.Четвъртият, Кубер, първоначално се установява в Панония под властта на Аварите, но се разбунтува и се премества в района на Македония, докато петият брат Алцек се установява в Централна Италия.

Българите на Аспарух се придвижват на запад към днешна Бесарабия, подчиняват териториите на север от Дунава в съвременна Влахия и се установяват в делтата на река Дунав.През 670-те те преминават Дунав в Малка Скития, номинално византийска провинция, чиито степни пасища и пасища са важни за големите стада на българите в допълнение към пасищата на запад от река Днестър, които вече са под техен контрол.

Отношенията между българите и местните славяни са предмет на дискусия в зависимост от интерпретацията на византийските източници.Васил Златарски твърди, че са сключили договор, но повечето историци са съгласни, че са били подчинени.Българите са превъзхождали в организационно и военно отношение и са доминирали политически в новата държава, но е имало сътрудничество между тях и славяните за защита на страната.На славяните било позволено да задържат вождовете си, да спазват своите обичаи и в замяна те трябвало да плащат данък в натура и да дават пехотинци за армията.Седемте славянски племена са преместени на запад, за да защитават границата с Аварския каганат, докато Северите са преселени в източната част на Стара планина, за да пазят проходите към Византийската империя.Броят на българите на Аспарух е трудно да се определи.Васил Златарски и Джон Ван Антверп Файн младши предполагат, че те не са били особено многобройни, наброявайки около 10 000, докато Стивън Рънсиман смята, че племето трябва да е било със значителни размери.Българите се заселват главно на североизток, основавайки столицата в Плиска, която първоначално представлява колосален лагер от 23 km2, защитен със земни укрепления.

През 680 г. византийският император Константин IV, след като наскоро победи арабите , поведе експедиция начело на огромна армия и флота, за да прогони българите, но претърпя катастрофално поражение от ръцете на Аспарух при Онглос, блатистата област в или около делтата на река Дунав, където българите са установили укрепен лагер.Битката при Онгъл се провежда през лятото на 680 г. в района на Онгъл, неуточнено място в и около делтата на река Дунав близо до остров Пеуце, днешния окръг Тулча, Румъния.Води се между българите, които наскоро бяха нахлули на Балканите, и Византийската империя, която в крайна сметка загуби битката.Битката е решаваща за създаването на Първото българско царство.

Победата на Аспарух води до българското завладяване на Мизия и установяването на някакъв съюз между българите и местните славянски групи (описани като Северите и Седемте славянски племена).Когато през 681 г. Аспарух започва набези през планините във византийска Тракия, Константин IV решава да намали загубите си и да сключи договор, според който Византийската империя плаща на българите годишен данък.Тези събития се разглеждат в ретроспекция като създаването на българската държава и нейното признаване от Византийската империя.

На североизток войната с хазарите продължава и през 700 г. хан Аспарух загива в битка с тях.Въпреки тази неуспех консолидацията на страната продължава при наследника на Аспарух, хан Тервел (700–721 г.).През 705 г. той помага на сваления византийски император Юстиниан II да си върне трона в замяна на областта Загоре в Северна Тракия, първото разширение на България на юг от Стара планина.Освен това Тервел получава титлата кесар и след като е възцарен редом с императора, получава почитанията на константинополските граждани и множество дарове.

Три години по-късно обаче Юстиниан се опитва да си върне отстъпената територия със сила, но армията му претърпява поражение при Анхиал.Схватките продължават до 716 г., когато хан Тервел подписва важно споразумение с Византия, което определя границите и византийския данък, регулира търговските отношения и предвижда размяна на пленници и бегълци.

На 25 май 717 г. Лъв III Исаврийски е коронясан за император на Византия.През лятото на същата година арабите , водени от Маслама ибн Абд ал-Малик, пресичат Дарданелите и обсаждат Константинопол с голяма армия и флот.Лъв III моли Тервел за помощ, разчитайки на договора от 716 г., и Тервел се съгласява.Първият сблъсък между българи и араби завършва с българска победа.Още в първите етапи на обсадата българите се появяват в мюсюлманския тил и голяма част от армията им е унищожена, а останалите са в капан.Арабите изграждат два окопа около лагера си с лице към българската армия и стените на града.Те упорстват с обсадата въпреки тежката зима със 100 дни снеговалеж.През пролетта византийският флот унищожава арабските флоти, които са пристигнали с нови провизии и оборудване, докато византийската армия побеждава арабските подкрепления във Витиния.Накрая в началото на лятото арабите влязоха в битка с българите, но претърпяха съкрушително поражение.Според Теофан Изповедник в битката българите са изклали около 22 000 араби.Малко след това арабите вдигнаха обсадата.Повечето историци свързват византийско-българската победа преди всичко със спирането на арабските офанзиви срещу Европа.

През 719 г. Тервел отново се намесва във вътрешните работи на Византийската империя, когато сваленият император Анастасий II го моли за съдействие, за да си върне престола.Тервел му осигурява войска и 360 000 златни монети.Анастасий тръгна към Константинопол, но населението му отказа да сътрудничи.Междувременно Лъв III изпраща писмо до Тервел, в което го призовава да спазва договора и да предпочете мира пред войната.Тъй като Анастасий бил изоставен от привържениците си, българският владетел се съгласил с молбите на Лъв III и скъсал отношенията си с узурпатора.Той изпраща на Лъв III и много от заговорниците, потърсили убежище в Плиска.

Според Именника на българските ханове (Именник) Кормесий ще царува 28 години и е потомък на царския род Дуло.Според хронологията, разработена от Москов, Кормесий би царувал 715–721 г., а по-дългият период, отразен в Именника, би посочил продължителността на живота му или би включвал период на общуване с неговите предшественици.Други хронологии датират управлението на Кормесий през 721–738 г., но не могат да бъдат съгласувани с данните от Именника.Кормесий се среща във връзка със събитията около мирния договор между България и Византийската империя между 715 и 717 г. – хронологията трябва да се аргументира от имената на участващите император и патриарх – за които единственият ни източник е византийският хронист Теофан Изповедник.Според Теофан договорът е подписан от Кормесий като владетел на българите.Кормесий не се споменава в друг исторически контекст.Фактът, че няма данни за войни между България и Византийската империя по време на неговото царуване, обаче предполага, че той е поддържал мира между двете страни.

Севар е владетел на България през 8 век.В Именника на българските ханове се казва, че Севар принадлежал към рода Дуло и управлявал 15 години.Някои хронологии поставят царуването му през 738–754 г.Според историци като Стивън Рънсиман и Дейвид Маршал Ланг, Севар е последният владетел от династията Дуло и със Севар загива родът на хуна Атила.

С гибелта на хан Севар управляващият род Дуло замира и ханството изпада в продължителна политическа криза, по време на която младата държава е на ръба на унищожението.Само за петнадесет години седем ханове царуваха и всички те бяха убити.Единствените оцелели източници от този период са византийски и представят само византийската гледна точка за последвалите политически сътресения в България .Те описват две фракции, които се борят за власт – една, която се стреми към мирни отношения с Империята, която беше доминираща до 755 г., и една, която предпочиташе войната.Тези източници представят отношенията с Византийската империя като основен въпрос в тази вътрешна борба и не споменават другите причини, които биха могли да бъдат по-важни за българския елит.Вероятно отношенията между политически доминиращите българи и по-многобройните славяни са били основният проблем зад борбата, но няма доказателства за целите на съперничещите фракции.

Кормисош е владетел на България през 8 век.В Именника на българските владетели се казва, че той принадлежал към рода Укил (или Вокил) и управлявал 17 години.Според хронологията, разработена от Москов, Кормисош би царувал от 737 до 754 г. Други хронологии поставят царуването му през 753–756 г., но не могат да бъдат съгласувани със свидетелството на „Именника“ (или ще изискват от нас да приемем дълъг период от сърегентство).„Именникът“ подчертава факта, че възцаряването на Кормисош представлява смяна на династията, но остава неясно дали това е станало чрез насилие.Управлението на Кормисош поставя началото на продължителен период на война с Византийската империя.Византийският император Константин V Копроним започва да укрепва границата и започва да заселва арменци и сирийци във византийска Тракия.В отговор Кормисош поиска плащането на данък, вероятно представляващ увеличение на традиционните плащания.Отхвърлен, Кормисош нахлува в Тракия, достигайки до Анастасиевата стена, простираща се между Черно и Мраморно море на 40 км пред Константинопол.Константин V потегля с войската си, разбива българите и ги обръща в бягство.

Вине е владетел на България в средата на 8 век.Според Именника на българските ханове Винех царува седем години и е член на рода Вокил.Винех се възкачи на престола след поражението на неговия предшественик Кормисош от източния римски император Константин V. През ок.756 г. Константин провежда кампания срещу България по суша и море и разбива българската армия, водена от Винех при Марцели (Карнобат).Победеният монарх поиска мир и се ангажира да изпрати собствените си деца като заложници.През 759 г. Константин отново нахлува в България, но този път армията му попада на засада в планинските проходи на Стара планина (битката при Ришкия проход).Винех не последва победата си и се опита да възстанови мира.Това печели на Винех съпротивата на българското благородство, което избива Винех заедно със семейството му, с изключение на Паган от България.

Между 755 и 775 г. византийският император Константин V организира девет кампании за премахване на България и въпреки че успява да победи българите няколко пъти, никога не постига целта си.През 759 г. императорът повежда армия към България, но хан Винех има достатъчно време да прегради няколко планински прохода.Когато византийците достигат Ришкия проход, попадат в засада и са напълно разбити.Византийският историк Теофан Изповедник пише, че българите убили стратега на Тракия Лъв, военачалника на Драма и много войници.Хан Винех не се възползва от благоприятната възможност да настъпи на вражеска територия и поиска мир.Този акт е много непопулярен сред благородниците и ханът е убит през 761 г.

Телец, член на рода Угаин, е владетел на България от 762 до 765 г. Византийските източници сочат, че Телец замества законните владетели на България .Същите източници описват Телец като смел и енергичен мъж в разцвета на силите си (около 30 години).Учените предполагат, че Телец може да е принадлежал към антиславянска фракция на българското благородство.

След присъединяването си Телец повежда добре обучена и добре въоръжена армия срещу Византийската империя и опустошава граничната зона на империята, като кани императора на състезание за сила.Император Константин V Копроним потегли на север на 16 юни 763 г., докато друга армия беше носена от флота от 800 кораба (всеки превозващ пехота и 12 конника) с намерението да създаде движение в клещи от север.Енергичният български хан отначало прегради планинските проходи с войските си и около двадесет хиляди славянски помощници и зае изгодни позиции на височините близо до Анхиал, но самочувствието и нетърпението му го подтикнаха да слезе в низините и да нападне врага.Битката започна в 10 сутринта и продължи до залез слънце.Беше дълго и кърваво, но в крайна сметка византийците победиха, въпреки че загубиха много войници, благородници и командири.Българите също имат тежки загуби и много от тях са пленени, докато Телец успява да избяга.Константин V влиза в столицата си триумфално и след това убива затворниците.Съдбата на Телец беше подобна: две години по-късно той беше убит заради поражението.

Въпреки че успяват да победят няколко пъти българите, византийците не успяват нито да завладеят България , нито да наложат своя суверенитет и траен мир, което е свидетелство за устойчивостта, бойните умения и идеологическата съгласуваност на българската държава.Опустошенията, нанесени на страната от деветте похода на Константин V, сплотяват твърдо славяните зад българите и силно засилват неприязънта на византийците, превръщайки България във враждебен съсед.Военните действия продължават до 792 г., когато хан Кардам постига важна победа в битката при Марцела, принуждавайки византийците отново да плащат данък на хановете.В резултат на победата кризата е окончателно преодоляна и България влиза в новия век стабилна, по-силна и консолидирана.

Подтикнати от византийските действия за укрепване на властта си над славяните в Македония и Северна Гърция и в отговор на византийско нападение срещу страната, българите се изправят срещу Византийската империя.През 808 г. те нападат долината на река Струма, побеждават византийска армия, а през 809 г. превземат важния град Сердика (днешна София).

През 811 г. византийският император Никифор I предприема мащабна офанзива срещу България, превзема, разграбва и опожарява столицата Плиска, но на връщане византийската армия претърпява решително поражение в битката при Върбишкия проход.Самият Никифор I е убит заедно с повечето от войските си, а черепът му е облицован със сребро и е използван като чаша за пиене.Битката при Плиска е едно от най-тежките поражения в историята на Византия.То възпира византийските владетели да изпращат войските си на север от Балкана повече от 150 години след това, което увеличава влиянието и разпространението на българите на запад и юг от Балканския полуостров, което води до голямо териториално разширение на Първото българско царство.Това беше първият път, когато византийски император беше убит в битка след битката при Адрианопол през 378 г.

Крум поема инициативата и през 812 г. премества войната към Тракия, като превзема ключовото черноморско пристанище Месембрия и побеждава византийците още веднъж при Версиникия през 813 г., преди да предложи щедро мирно споразумение.По време на преговорите обаче византийците правят опит да убият Крум.В отговор българите ограбват Източна Тракия и превземат важния град Адрианопол, като заселват неговите 10 000 жители в „Отвъддунавска България “.Вбесен от предателството на византийците, Крум заповядва всички църкви, манастири и дворци извън Константинопол да бъдат разрушени, пленените византийци да бъдат избити, а богатствата от дворците да бъдат изпратени с каруци в България.След това всички вражески крепости в околностите на Константинопол и Мраморно море са превзети и изравнени със земята.Замъците и селищата във вътрешността на Източна Тракия са разграбени, а целият регион опустошен.След това Крум се връща в Адрианопол и укрепва обсаждащите сили.С помощта на мангонели и тарани той принуждава града да се предаде.Българите пленяват 10 000 души, които са преселени в България през Дунава.Там са депортирани още 50 000 от други селища в Тракия.През зимата Крум се завръща в България и започва сериозна подготовка за окончателния щурм на Константинопол.Обсадните машини трябвало да бъдат транспортирани до Константинопол с 5000 покрити с желязо каруци, теглени от 10 000 вола.Той обаче умира по време на разгара на приготовленията на 13 април 814 г.

Наследникът на Крум хан Омуртаг (814–831 г.) сключва 30-годишен мирен договор с византийците, като по този начин позволява на двете страни да възстановят своите икономики и финанси след кървавите конфликти през първото десетилетие на века, установявайки границата по Еркезия изкоп между Дебелтос на Черно море и долината на река Марица при Калугерово.На запад българите контролират Белград до 820-те години, а северозападните граници с Франкската империя са стабилно установени по среден Дунав до 827 г. На североизток Омуртаг воюва с хазарите по река Днепър, която е най-източната граница на България .В столицата Плиска е предприето мащабно строителство, включващо изграждането на великолепен дворец, езически храмове, владетелска резиденция, крепост, цитадела, водопровод и баня, предимно от камък и тухли.Омуртаг започва през 814 г. гонения срещу християните, по-специално срещу византийските военнопленници, заселени на север от Дунава.Експанзията на юг и югозапад продължава при наследниците на Омуртаг под ръководството на способния кавхан (първи министър) Исбул.

При хан Пресиян (836–852 г.) българите превземат по-голямата част от Македония, а границите на страната достигат до Адриатическо море при Валона и Егейско море.Византийските историци не споменават никаква съпротива срещу българската експанзия в Македония, което води до заключението, че експанзията е до голяма степен мирна.С това България се превръща в доминираща сила на Балканите.

Въпреки редица военни неуспехи, управлението на Борис I е белязано със значими събития, които определят българската и европейската история.С християнизацията на България през 864 г. езичеството (т.е. тенгризма) е премахнато.Умел дипломат, Борис I успешно използва конфликта между Константинополската патриаршия и папството, за да осигури автокефална българска църква, като по този начин се справя с опасенията на благородниците относно византийската намеса във вътрешните работи на България.Когато през 885 г. учениците на св. св. Кирил и Методий са прогонени от Великоморавия, Борис I им дава убежище и оказва помощ, което спасява глаголицата и по-късно подпомага развитието на кирилицата в Преслав и на славянската книжнина.След като абдикира през 889 г., неговият най-голям син и приемник се опитва да възстанови старата езическа религия, но е свален от власт от Борис I. По време на Преславския събор, последвал това събитие, византийското духовенство е заменено с българи, а гръцкият език е заменен с това, което сега е известно като староцърковнославянски.

След успешната война срещу Рашия, средновековна сръбска държава, продължаващата експанзия на България на запад достига хърватските граници.Българските сили нахлуват в Хърватия приблизително през 853 или 854 г. в североизточна Босна, където Хърватия и България граничат по това време.Според наличните източници е имало само една голяма битка между българската армия и хърватските части.Източници казват, че армията на нашествениците, водена от могъщия български хан Борис I, се бие със силите на княз Трпимир в планинската територия на днешна североизточна Босна и Херцеговина през 854 г. Точното място и час на битката не са известни поради липса на съвременни разкази за битката.Нито българската, нито хърватската страна излизат победители.Много скоро след това и Борис от България, и Трпимир от Хърватия се обърнаха към дипломацията и постигнаха мирен договор.Преговорите доведоха до дългосрочно установяване на мир със стабилизиране на границата между Хърватското херцогство и Българското ханство на река Дрина (между днешна Босна и Херцеговина и Република Сърбия).

Въпреки всички военни неуспехи и природни бедствия, умелата дипломация на Борис I предотвратява всякакви териториални загуби и запазва царството непокътнато.В тази сложна международна ситуация християнството става привлекателно като религия към средата на 9-ти век, защото предоставя по-добри възможности за създаване на надеждни съюзи и дипломатически връзки.Вземайки предвид това, както и редица вътрешни фактори, Борис I приема християнството през 864 г., приемайки титлата княз (княз).Възползвайки се от борбата между папството в Рим и Константинополската вселенска патриаршия, Борис I брилянтно маневрира, за да утвърди независимостта на новосъздадената българска църква.За да предотврати възможността от византийска намеса във вътрешните работи на България , той спонсорира учениците на братята Кирил и Методий да създадат литература на старобългарски език.Борис I се справя безмилостно с опозицията срещу християнизацията на България, като потушава въстанието на благородниците през 866 г. и сваля собствения си син Владимир (889–893 г.), след като се опитва да възстанови традиционната религия.През 893 г. той свиква Преславския събор, на който се решава столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав, византийското духовенство да бъде прогонено от страната и заменено с български духовници, а старобългарският език да бъде заменен от Гръцки в литургията.България се превръща в основна заплаха за стабилността и сигурността на Византийската империя през 10 век.

Успешните кампании на Симеон срещу византийците, маджарите и сърбите доведоха България до най-голямото й териториално разширение, правейки я най-могъщата държава в съвременна Източна и Югоизточна Европа.Неговото управление е и период на несравним културен разцвет и просвета, по-късно наречен Златен век на българската култура.По време на управлението на Симеон България се простира на територия между Егейско, Адриатическо и Черно море.Новата независима Българска православна църква става първата нова патриаршия освен Пентархията, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят по това време.Именно в Преславската книжовна школа през 890-те години на ХIХ в. се развива кирилицата .По средата на своето управление Симеон приема титлата император (цар), като преди това е бил титулуван княз (княз).

Златният век на България е периодът на българския културен разцвет по време на управлението на император Симеон I Велики.Терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 век.През този период има нарастване на литературата, писането, изкуствата, архитектурата и литургичните реформи.Столицата Преслав е построена по византийски модел, за да съперничи на Константинопол.Сред най-забележителните сгради в града са Кръглата църква, известна още като Златната църква, и императорският дворец.По това време е създадена и рисувана преславска керамика, която следва най-престижните византийски образци.Летопис от 11 век свидетелства, че Симеон I е градил Преслав в продължение на 28 години.Симеон I събира около себе си т. нар. Симеонов кръг, включващ едни от най-видните литературни творци в средновековна България.Твърди се, че самият Симеон I е бил активен като писател: творбите, които понякога се приписват на него, включват Златоструй (Златен поток) и два от Симеоновия (Светославян) сборник.Най-важните жанрове са християнски назидателни ораторски хвалебствия, жития на светци, химни и поезия, хроники и исторически разкази.

В България Климент Охридски и Наум Преславски създават (или по-скоро съставят) новата азбука, която се нарича кирилица и е обявена за официална азбука в България през 893 г. Славянският език е обявен за официален през същата година.През следващите векове тази азбука е възприета от други славянски народи и държави.Въвеждането на славянската литургия е успоредно с продължаващото развитие на църкви и манастири в царството на Борис.

Византийско- българската война от 894–896 г. се води между Българското царство и Византийската империя в резултат на решението на византийския император Лъв VI да премести българския пазар от Константинопол в Солун, което значително ще увеличи разходите на българските търговци. .След поражението на византийската армия в началния етап на войната през 894 г. Лъв VI търси помощ от маджарите , които по това време населяват степите на североизток от България.Подпомогнати от византийския флот, през 895 г. маджарите нахлуват в Добруджа и разбиват българските войски.Симеон I призовава за примирие и умишлено протака преговорите с византийците, докато не осигури помощта на печенегите.

След като се справи с натиска на маджарите и византийците, Симеон беше свободен да планира кампания срещу маджарите, търсейки възмездие.Той преговаря за съвместна сила с източните съседи на маджарите, печенегите.Използвайки маджарското нашествие в земите на съседните славяни през 896 г. като повод за война, Симеон се насочва срещу маджарите заедно със своите печенежки съюзници, побеждава ги напълно в битката при Южен Бух и ги кара да напуснат завинаги Етелкьоз и да се установят в Панония.След поражението на маджарите Симеон най-накрая освобождава византийските пленници в замяна на българи , пленени през 895 г.

Битката при Булгарофигон се води през лятото на 896 г. край град Булгарофигон, съвременен Бабаески в Турция, между Византийската империя и Първото българско царство.Резултатът е унищожаване на византийската армия, което предопределя българската победа в търговската война от 894–896 г.Войната завършва с мирен договор, който официално продължава до смъртта на Лъв VI през 912 г. и според който Византия е задължена да плаща на България годишен данък в замяна на връщането на предполагаемо 120 000 пленени византийски войници и цивилни.По силата на договора византийците отстъпват на Българското царство и област между Черно море и Странджа, а българите се задължават да не нахлуват във византийска територия.Симеон често нарушава мирния договор с Византия, нападайки и завладявайки византийска територия на няколко пъти, като например през 904 г., когато българските набези са използвани от арабите, водени от византийския ренегат Лъв Триполски, за да предприемат морска кампания и да превземат Солун.След като арабите разграбват града, той става лесна мишена за България и близките славянски племена.За да разубеди Симеон да превземе града и да го насели със славяни, Лъв VI е принуден да направи допълнителни териториални отстъпки на българите в съвременната област Македония.С договора от 904 г. всички населени със славяни земи в съвременна Южна Македония и Южна Албания са отстъпени на Българското царство, като границата минава на около 20 километра северно от Солун.

Българо -сръбските войни от 917–924 г. са поредица от конфликти, водени между Българското царство и Княжество Сърбия като част от Голямата византийско-българска война от 913–927 г.След като византийската армия е унищожена от българите в битката при Ахелой, византийската дипломация подтиква Княжество Сърбия да нападне България от запад.Българите се справят с тази заплаха и заменят сръбския княз със свое протеже.През следващите години двете империи се състезават за контрол над Сърбия.През 924 г. сърбите се надигат отново, устройват засада и разбиват малка българска войска.Този обрат на събитията провокира голяма ответна кампания, която завършва с анексирането на Сърбия в края на същата година.Българското настъпление в Западните Балкани е спряно от хърватите, които разбиват българска армия през 926 г.

През 917 г. особено силна византийска армия, водена от Лъв Фока Стари, син на Никифор Фока, нахлува в България , придружена от византийската флота под командването на Роман Лекапенос, която плава към българските черноморски пристанища.На път за Месембрия (Несебър), където е трябвало да бъдат подсилени с войски, транспортирани от флота, силите на Фока спират за почивка край река Ахелоос, недалеч от пристанището на Анхиал (Поморие).Веднъж уведомен за нашествието, Симеон се втурва да пресрещне византийците и ги атакува от близките хълмове, докато си почиват неорганизирани.В битката при Ахелоос от 20 август 917 г., една от най-големите в средновековната история, българите разбиват напълно византийците и убиват много от командирите им, въпреки че Фока успява да избяга в Месемврия.Десетилетия по-късно Лъв Дякон ще напише, че "купища кости могат да се видят и днес при река Ахелоос, където бягащата армия на римляните тогава беше позорно убита".Битката при Ахелой е една от най-важните битки в дългите византийско-български войни.Той осигурява отстъпването на императорската титла на българските владетели и по този начин твърдо утвърждава ролята на България като ключов играч в Европа.

Докато победоносната българска армия върви на юг, византийският военачалник Лъв Фока, оцелял при Ахелой, достига Константинопол по море и събира последните византийски войски, за да пресрещне врага си, преди да стигне до столицата.Двете армии се сблъскаха близо до село Катасиртай точно извън града и след нощна битка византийците бяха напълно разбити от бойното поле.Последните византийски военни сили са буквално унищожени и пътят към Константинопол е отворен, но сърбите се разбунтуват на запад и българите решават да осигурят тила си преди последния щурм на византийската столица, което дава на врага ценно време да се съвземе.

Симеон I планира да осигури позицията си в Константинопол чрез брак между дъщеря си и младия император Константин VII (913–959 г.), като по този начин става базилеопатор (тъст) и настойник на Константин VII.Въпреки това през 919 г. адмирал Романос Лекапенос омъжва дъщеря си за Константин VII и през 920 г. се провъзгласява за старши император, разрушавайки амбициите на Симеон I да се възкачи на трона по дипломатически път.До смъртта си българският монарх никога не признава легитимността на възкачването на престола на Роман.Така в началото на 921 г. Симеон I не отговаря на предложението на Вселенския патриарх Николай Мистик да сгоди една от дъщерите или синовете си за потомство на Роман I и изпраща армията си във византийска Тракия, достигайки Катасиртай в покрайнините на Константинопол .Битката при Pegae се проведе в местност, наречена Pegae (т.е. "изворът"), кръстена на близката църква "Св. Мария от пролетта".Още при първата българска атака византийските линии се сринаха и командирите им избягаха от бойното поле.При последвалото поражение повечето византийски войници са убити от меч, удавени или пленени.През 922 г. българите продължават успешните си кампании във византийска Тракия, като превземат редица градове и крепости, включително Адрианопол, най-важният град на Тракия, и Бизие.През юни 922 г. те се сражават и разбиват още една византийска армия при Константинопол, потвърждавайки българското господство на Балканите.Самият Константинопол обаче остава извън техния обсег, тъй като България не разполага с морска мощ, за да започне успешна обсада.Опитите на българския император Симеон I да договори съвместно българо-арабско нападение над града с Фатимидите са разкрити от византийците и са контрирани.

Симеон I изпраща малка армия, водена от Тедор Сигрица и Мармаис, но те попадат в засада и са убити.Захария изпрати главите и бронята им в Константинопол.Това действие предизвиква голяма ответна кампания през 924 г. Голяма българска войска е изпратена, придружена от нов кандидат, Часлав, който е роден в Преслав от майка българка.Българите опустошават провинцията и принуждават Захария да избяга в Хърватското кралство.Този път обаче българите са решили да променят подхода към сърбите.Те свикват всички сръбски жупани да се поклонят на Часлав, арестуват ги и ги отвеждат в Преслав.Сърбия е анексирана като българска провинция, разширявайки границите на страната към Хърватия, която по това време е достигнала своя апогей и се е оказала опасен съсед.Анексията се възприема от българите като необходима стъпка, тъй като сърбите се оказват ненадеждни съюзници и Симеон I се притеснява от неизбежния модел на война, подкупи и дезертьорство.Според книгата на Константин VII De Administrando Imperio Симеон I преселва цялото население във вътрешността на България , а онези, които избягват плен, бягат в Хърватия, оставяйки страната пуста.

Целта на Симеон е да победи Византийската империя и да завладее Константинопол.За да постигне целта си, Симеон превзема няколко пъти източните и централните Балкани, окупира Сърбия и накрая напада Хърватия.Резултатът от битката е огромна хърватска победа.През 926 г. войските на Симеон под командването на Алогоботур нахлуха в Хърватия, по това време византийски съюзник, но бяха напълно победени от армията на крал Томислав в битката при Босненските планини.

Петър I сключва мирен договор с византийското правителство.Византийският император Роман I Лакапенос приема с готовност предложението за мир и урежда дипломатически брак между внучката си Мария и българския монарх.През октомври 927 г. Петър пристига близо до Константинопол, за да се срещне с Роман и подписва мирния договор, като се жени за Мария на 8 ноември в църквата Zoödochos Pege.За да ознаменува новата епоха в българо-византийските отношения, принцесата е преименувана на Ейрене ("мир").Смята се, че обширното Преславско съкровище представлява част от зестрата на принцесата.Договорът от 927 г. всъщност представлява плод на военните успехи и дипломатически инициативи на Симеон, умело продължени от правителството на неговия син.Постигнат е мир с възстановяване на границите до тези, определени в договорите от 897 и 904 г. Византийците признават на българския монарх императорската титла (василевс, цар) и автокефалния статут на българската патриаршия, докато плащането на годишен данък на България от Византийската империя е обновена.

Въпреки договора и до голяма степен мирната епоха, която последва, стратегическото положение на Българската империя остава трудно.Страната е заобиколена от агресивни съседи – маджарите на северозапад, печенегите и нарастващата мощ на Киевска Рус на североизток и Византийската империя на юг, която се оказва ненадежден съсед.

Отношенията с Византийската империя се влошиха след смъртта на съпругата на Петър в средата на 960-те години.Победил над арабите, император Никифор II Фока отказва да плати годишния данък на България през 966 г., оплаквайки се от българския съюз с маджарите , и предприема демонстрация на сила на българската граница.Разубеден от директна атака срещу България, Никифор II изпраща пратеник до руския княз Святослав Игоревич, за да организира руска атака срещу България от север.Святослав с готовност предприе поход с огромна сила от 60 000 войници, разби българите на Дунава и ги победи в битка край Силистра, превземайки около 80 български крепости през 968 г. Византийците насърчиха руския владетел Святослав да атакува България, водейки до разгрома на българските войски и окупацията на северната и североизточната част на страната от русите за следващите две години.

Битката при Силистра се разиграва през пролетта на 968 г. край българския град Силистра, но най-вероятно на съвременната територия на Румъния.Води се между армиите на България и Киевска Рус и води до победа на Русия.При вестта за поражението българският император Петър I абдикира.Нашествието на руския княз Святослав е тежък удар за българското царство.Зашеметен от успеха на своя съюзник и подозрителен за действителните му намерения, император Никифор II побързал да сключи мир с България и уредил женитбата на своите подопечни, невръстните императори Василий II и Константин VIII, с две български принцеси.Двама от синовете на Петър са изпратени в Константинопол едновременно като преговарящи и почетни заложници.Междувременно Петър успява да осигури отстъплението на русите сили, като подтиква традиционните съюзници на България, печенегите, да атакуват самия Киев.

Краткият престой на Святослав на юг пробужда в него желанието да завладее тези плодородни и богати земи.В това си намерение той очевидно бил насърчен от бившия византийски пратеник Калокирос, който пожелал императорската корона за себе си.Така, след като победи печенегите, той постави наместници, които да управляват Русия в негово отсъствие, и отново насочи погледа си на юг.През лятото на 969 г. Святослав се завръща в България със сила, придружен от съюзнически печенежки и маджарски контингенти.В негово отсъствие Переяславец е върнат от Борис II;българските защитници водят решителна битка, но Святослав щурмува града.След това Борис и Роман капитулират и русите бързо установяват контрол над източна и северна България, поставяйки гарнизони в Доростолон и българската столица Преслав.Там Борис продължава да живее и упражнява номинална власт като васал на Святослав.В действителност той беше малко повече от фигура, задържана, за да намали българското недоволство и реакция на присъствието на русите.Изглежда, че Святослав успява да привлече българска подкрепа.Българските войници се присъединяват към армията му в значителни количества, изкушени отчасти от перспективите за плячка, но също така подмамени от антивизантийските планове на Святослав и вероятно смекчени от общото славянско наследство.Самият руски владетел внимаваше да не отблъсне новите си поданици: той забрани на армията си да плячкосва провинцията или грабежи на градове, които се предадоха мирно.Така схемата на Никифор има обратен ефект: Вместо слаба България, на северната граница на империята се създава нова и войнствена нация и Святослав показва пълно намерение да продължи напредването си на юг към Византия.

В началото на 970 г. руска армия, с големи контингенти от българи, печенеги и маджари , пресича Стара планина и се насочва на юг.Русите щурмуват град Филипопол (днес Пловдив) и, според Лъв Дякон, набиват на кол 20 000 от оцелелите му жители.Склерос, с армия от 10 000–12 000 мъже, се изправи срещу настъплението на русите близо до Аркадиополис (сега Люлебургаз) в началото на пролетта на 970 г. Византийският пълководец, чиято армия беше значително превъзхождана, използва престорено отстъпление, за да отклони печенежкия контингент от главния армия в подготвена засада.Основната руска армия се паникьоса и избяга, като понесе тежки загуби от преследващите ги византийци.Византийците не успяха да се възползват от тази победа или да преследват остатъците от руската армия, тъй като Бардас Фока се вдигна на въстание в Мала Азия.Впоследствие Бардас Склерос и хората му са изтеглени в Мала Азия, докато Святослав ограничава силите си на север от Стара планина.През пролетта на следващата година обаче, след потушаването на бунта на Фока, самият Цимисхий, начело на армията си, напредва на север в България .Византийците превземат българската столица Преслав, пленяват българския цар Борис II и затварят русите в крепостта Доростолон (днешна Силистра).След тримесечна обсада и поредица от ожесточени битки пред стените на града, Святослав признава поражението си и напуска България.

Въпреки че церемонията през 971 г. е била замислена като символично прекратяване на българската империя, византийците не са успели да установят своя контрол над западните провинции на България .Те остават под управлението на собствените си управители и особено на благородно семейство, водено от четирима братя, наречени Kometopouloi (т.е. „синовете на графа“), на име Давид, Мойсей, Арон и Самуил.Движението се разглежда като "бунт" от византийския император, но очевидно се възприема като нещо като регентство за пленения Борис II.Когато започнаха да нахлуват в съседни територии под византийско управление, византийското правителство прибягна до хитрост, целяща да компрометира ръководството на този „бунт“.Това включва позволяването на Борис II и брат му Роман да избягат от почетния си плен във византийския двор с надеждата, че пристигането им в България ще предизвика разделение между Kometopouloi и други български водачи.Когато Борис II и Роман навлизат в района под български контрол през 977 г., Борис II слиза от коня и тръгва пред брат си.Погрешен за византийски знат поради облеклото си, Борис е прострелян в гърдите от глухоням граничен патрул.Роман успя да се идентифицира пред другите гвардейци и беше надлежно приет за император.

От 977 до 997 г. той е генерал при Роман I от България , вторият оцелял син на император Петър I от България, и управлява заедно с него, тъй като Роман му дава командването на армията и ефективната кралска власт.Докато Самуил се бори да запази независимостта на страната си от Византийската империя, неговото управление се характеризира с постоянни войни срещу византийците и техния също толкова амбициозен владетел Василий II .В ранните си години Самуил успява да нанесе няколко големи поражения на византийците и да започне настъпателни походи на тяхна територия.В края на 10 век българските войски завладяват сръбското княжество Дукля и водят кампании срещу кралствата Хърватия и Унгария .Но от 1001 г. той е принуден главно да защитава империята срещу превъзхождащите византийски армии.

Битката при Траяновите врати е битка между византийски и български войски през 986 г. Това е най-голямото поражение на византийците при император Василий II .След неуспешната обсада на София той се оттегля в Тракия, но е обкръжен от българската войска под командването на Самуил в Средна гора.Византийската армия е унищожена, а самият Василий едва се спасява.

В отговор византийска армия под командването на Никифор Уран е изпратена след българите, които се връщат на север, за да я посрещнат.Двете армии се срещнаха близо до пълноводната река Сперхей.Византийците намират място за брод и през нощта на 19 юли 996 г. изненадват неподготвената българска армия и я разбиват в битката при Сперхей.Ръката на Самуил беше ранена и той едва се спаси от плен;Твърди се, че той и синът му симулираха смърт. След падането на нощта те се отправиха към България и изминаха 400 километра (249 мили) пеша до дома.Битката е голямо поражение за българската армия.Първоначално Самуил проявява готовност за преговори, но при новината за смъртта на официалния владетел на България Роман в затвора, той се провъзгласява за единствен законен цар и продължава войната.

През 998 г. Самуил предприема голяма кампания срещу Дукля, за да предотврати съюз между княз Йован Владимир и византийците.Когато българските войски достигат Дукля, сръбският княз и хората му се оттеглят в планините.Самуил остави част от армията в подножието на планината и поведе останалите войници да обсадят крайбрежната крепост Улцин.В опит да предотврати кръвопролитието, той помоли Йован Владимир да се предаде.След като князът отказал, някои сръбски благородници предложили услугите си на българите и когато станало ясно, че по-нататъшната съпротива е безплодна, сърбите се предали.Йован Владимир бил заточен в дворците на Самуил в Преспа.Българските войски преминават през Далмация, овладяват Котор и се отправят към Дубровник.Въпреки че не успяват да превземат Дубровник, те опустошават околните села.След това българската армия напада Хърватия в подкрепа на въстаналите князе Крешимир III и Гойслав и напредва на северозапад до Сплит, Трогир и Задар, след това на североизток през Босна и Рашка и се връща в България .Тази хърватско-българска война позволява на Самуил да постави васални монарси в Хърватия.Роднината на Самуил Косара се влюбила в пленения Йован Владимир.Двамата се женят, след като получават одобрението на Самуил, а Йован се завръща в земите си като български чиновник заедно с чичо си Драгомир, на когото Самуил се доверява.Междувременно княгиня Мирослава се влюбва във византийския пленник Ашот, син на Григорий Таронит, мъртвия управител на Солун, и заплашва да се самоубие, ако не й бъде позволено да се омъжи за него.Самуил отстъпи и назначи Ашот за управител на Дирахиум.Самуил също сключва съюз с маджарите , когато най-големият му син и наследник Гаврил Радомир се жени за дъщерята на унгарския велик княз Геза.

През 1003 г. Василий II предприема поход срещу Първото българско царство и след осем месеца обсада превзема важния град Видин на северозапад.Българският контраудар в обратната посока към Одрин не го отклонява от целта му и след превземането на Видин той тръгва на юг по долината на Морава, разрушавайки българските крепости по пътя си.В крайна сметка Василий II достига околностите на Скопие и разбира, че лагерът на българската армия се намира съвсем близо от другата страна на река Вардар.Самуил Български разчита на високите води на река Вардар и не взема сериозни предпазни мерки за обезопасяването на лагера.Странно, обстоятелствата бяха същите като в битката при Сперхей седем години по-рано и сценарият на битката беше подобен.Византийците успяват да намерят фиорд, пресичат реката и през нощта нападат безхаберните българи.Неспособни да окажат ефективна съпротива, българите скоро се оттеглят, оставяйки лагера и Самуиловата шатра в ръцете на византийците.По време на тази битка Самуил успява да избяга и се насочва на изток.

Битката при Клейдион се разиграва в долината между планините Беласица и Огражден, близо до съвременното българско село Ключ.Решаващият сблъсък се случи на 29 юли с атака в тила на сила под командването на византийския генерал Никифор Ксифий, който беше проникнал в българските позиции.Последвалата битка е голямо поражение за българите.Български войници са пленени и се предполага, че са ослепени по заповед на Василий II , който впоследствие ще бъде известен като „Българоубиеца“.Самуел оцеля в битката, но почина два месеца по-късно от сърдечен удар, според сведенията, причинен от гледката на слепите му войници.Въпреки че ангажиментът не слага край на Първото българско царство, битката при Клейдион намалява способността му да устои на византийския напредък и се смята за централната среща във войната с Византия.

Съпротивата продължава още четири години при Гаврил Радомир (1014–1015) и Иван Владислав (1015–1018), но след гибелта на последния по време на обсадата на Дирахиум благородството се предава на Василий II и България е анексирана от Византийска империя.Българската аристокрация запазва своите привилегии, въпреки че много благородници са преместени в Мала Азия, което лишава българите от техните естествени водачи.Въпреки че Българската патриаршия е понижена в архиепископия, тя запазва катедрата си и се ползва с привилегирована автономия.Сърбите и хърватите са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г. Границите на Византийската империя са възстановени до река Дунав за първи път от 7 век, което позволява на Византия да контролира целия Балкански полуостров от Дунав до Пелопонес и от Адриатическо до Черно море.Въпреки няколко големи опита за възстановяване на независимостта си, България остава под византийска власт, докато братята Асен и Петър не освобождават страната през 1185 г., създавайки Второто българско царство .

Българската държава е съществувала преди формирането на българския народ.Преди създаването на българската държава славяните са се смесили с местното тракийско население.Населението и гъстотата на селищата се увеличават след 681 г. и различията между отделните славянски племена постепенно изчезват, тъй като комуникациите между регионите на страната стават редовни.Към втората половина на 9-ти век българи и славяни, и романизирани или елинизирани траки са живели заедно в продължение на почти два века и многобройните славяни са били на път да асимилират траките и българите.Много българи вече са започнали да използват славянския старобългарски език, докато българският език на управляващата каста постепенно изчезва, оставяйки само определени думи и фрази. Християнизирането на България, установяването на старобългарския като език на държавата и църквата под Борис I и създаването на кирилицата в страната са основното средство за окончателното формиране на българската нация през 9 век;това включва Македония, където българският хан Кубер създава държава, съществуваща паралелно с Българското царство на хан Аспарух.Новата религия нанася съкрушителен удар на привилегиите на старата българска аристокрация;освен това по това време много българи вероятно говореха славянски.Борис I превърна в национална политика използването на доктрината на християнството , което нямаше нито славянски, нито български произход, за да ги свърже в една култура.В резултат на това към края на 9-ти век българите се превръщат в единна славянска народност с етническо самосъзнание, която ще оцелее в триумф и трагедия.