Абасидски халифат

Революцията на Абасидите, наричана още Движението на мъжете с черните дрехи, е свалянето на Омаядския халифат (661–750 г. сл. н. е.), вторият от четирите големи халифата в ранната ислямска история, от третия, Абасидския халифат ( 750–1517 г. сл. н. е.).Идвайки на власт три десетилетия след смъртта на ислямския пророкМохамед и веднага след Рашидунския халифат , Омаядите са арабска империя, управляваща население, което преобладаващо не е араби.Неарабите са били третирани като граждани от втора класа, независимо дали са приели исляма или не, и това недоволство, пресичащо различни религии и етноси, в крайна сметка е довело до свалянето на Омаядите.Семейството Абасид твърди, че произлиза от ал-Абас, чичо на Мохамед.Революцията по същество бележи края на арабската империя и началото на една по-приобщаваща, мултиетническа държава в Близкия изток.Запомнена като една от най-добре организираните революции през своя период в историята, тя преориентира фокуса на мюсюлманския свят на изток.

Битката при Заб на 25 януари 750 г. бележи края на Омаядския халифат и началото на династията на Абасидите, продължила до 1517 г. Срещу Омаядския халиф Маруан II са Абасидите, заедно с шиитските, хаварийските и иракските сили.Въпреки численото превъзходство и опит на армията на Омаядите, нейният морал е нисък след предишни поражения.Абасидските сили, от друга страна, бяха силно мотивирани.По време на битката Абасидите използвали тактика на стена с копия, ефективно противодействайки на атаката на кавалерията на Омаядите.Армията на Омаяд беше решително победена, което доведе до хаотично отстъпление с много войници, или убити от преследващите ги Абасиди, или удавени в река Великата Заб.След битката Марван II бяга през Леванта, но в крайна сметка е убит вЕгипет .Неговата смърт и победата на Абасидите слагат край на господството на Омаяд в Близкия изток, установявайки управлението на Абасид със Сафа като нов халиф.

Битката при Талас или битката при Артлах е военна среща и сблъсък между арабската и китайската цивилизации през 8 век, по-специално между Абасидския халифат и неговия съюзник, Тибетската империя, срещу китайската династия Тан .През юли 751 г. сл. н. е. силите на Тан и Абасид се срещнаха в долината на река Талас, за да се борят за контрол над района на Сир Дария в Централна Азия.Според китайски източници, след няколко дни на безизходица, карлукските турци, първоначално съюзници на династията Тан, преминали към арабите Абасид и променили баланса на силите, което довело до поражението на Тан.Поражението бележи края на експанзията на Танг на запад и води до мюсюлмански арабски контрол над Трансоксиана за следващите 400 години.Контролът върху региона беше икономически изгоден за Абасидите, тъй като беше на Пътя на коприната.Твърди се, че китайски затворници, заловени след битката, са донесли технологията за производство на хартия в Западна Азия.

Абу Джафар Абдалах ибн Мохамед ал-Мансур, обикновено известен просто като лакаб Ал-Мансур, е вторият абасидски халиф, управлявал от 754 г. до 775 г. и наследил Ас-Сафа.Той е известен с основаването на „Кръглия град“ на Мадинат ал-Салам, който трябваше да стане ядрото на имперски Багдад.Съвременните историци смятат Ал-Мансур за истинския основател на Абасидския халифат, една от най-големите политически структури в световната история, заради ролята му в стабилизирането и институционализирането на династията.

Абд ал-Рахман I, принц от низвергнатото кралско семейство на Омаядите , отказва да признае властта на Абасидския халифат и става независим емир на Кордоба .Той бягаше шест години, след като Омаядите загубиха позицията на халиф в Дамаск през 750 г. в полза на Абасидите.С намерение да си възвърне позицията на власт, той победи съществуващите мюсюлмански владетели в района, които се противопоставиха на управлението на Омаяд и обедини различни местни владения в емирство.Въпреки това, това първо обединение на Ал-Андалус под ръководството на Абд ал-Рахман отне повече от двадесет и пет години, за да завърши (Толедо, Сарагоса, Памплона, Барселона).

След падането на династията на Омаядите , Абасидите търсят нова столица, която да символизира тяхното царуване.Те избраха място близо до сасанидската столица Ктесифон, като халифът Ал-Мансур поръча строителството на Багдад на 30 юли 762 г. Водено от Бармакидите, местоположението на града беше избрано заради стратегическото му положение покрай река Тигър, изобилие от водоснабдяване и контрол над търговските пътища.Дизайнът на Багдад е повлиян от сасанидското градско планиране, включващо отличително кръгло оформление, известно като „Кръгъл град“.Този дизайн улесни ефективната администрация и защита, докато инфраструктурата на града, включително паркове, градини и усъвършенствана санитарна система, демонстрира своята изтънченост.Конструкцията привлича инженери и работници от цял ​​свят, наблягайки на астрологичното време за просперитет и растеж.Културното богатство определяше Багдад с оживен нощен живот, обществени бани, достъпни за всички класи, и интелектуални събирания, които насърчаваха истории като тези в „Арабски нощи“.Стените на града, кръстени на портите, сочещи към Куфа, Басра, Хорасан и Сирия, символизираха връзката на Багдад с по-широкия ислямски свят.Дворецът Голдън Гейт, в сърцето на града, символизира халифската власт и лукс, заобиколен от административни и жилищни сгради.Въпреки промените с течение на времето, включително евентуалното неизползване на двореца, Багдад остава символ на ислямското културно и политическо възход.Планирането и архитектурата на града отразяват смесица от ислямски, персийски и дори предислямски влияния, като неговите основатели наемат експерти от различни среди, за да създадат столица, която стои като свидетелство за амбицията и визията на династията на Абасидите.

Харун ал-Рашид е петият абасидски халиф.Той управлява от 786 до 809 г., традиционно считан за началото на ислямския Златен век.Харун създава легендарната библиотека Bayt al-Hikma („Домът на мъдростта“) в Багдад в днешен Ирак и по време на неговото управление Багдад започва да процъфтява като световен център на знание, култура и търговия.По време на неговото управление семейството на Бармакидите, което играе решаваща роля в създаването на Абасидския халифат, постепенно запада.През 796 г. той премества двора и правителството си в Ракка в днешна Сирия.Франкска мисия дойде да предложи на Харун приятелство през 799 г. Харун изпрати различни подаръци с емисарите при завръщането им в двора на Карл Велики, включително часовник, който Карл Велики и неговата свита смятаха за заклинание поради звуците, които излъчваше, и триковете, които показваше на всеки време един час отметна.Части от измислената Хиляда и една нощ се развиват в двора на Харун и някои от историите включват самия Харун.

През 794–795 г. сл. н. е. в Багдад, по време на епохата на Абасидите, се създава първата в света фабрика за хартия, която е записана, което е сигнал за интелектуално възраждане в региона.Въвеждането на хартия в Централна Азия през 8 век е документирано, но произходът остава неясен.Персийският историк от 11-ти век Al-Thaʽālibī приписва на китайските пленници, заловени в битката при Талас през 751 г., въвеждането на производството на хартия в Самарканд, въпреки че това описание се обсъжда поради липсата на съвременни арабски източници и липсата на производители на хартия сред изброените затворници откитайски пленник Ду Хуан.Ал-Надим, писател от 10-ти век от Багдад, отбелязва, че китайските занаятчии са правили хартия в Хорасан, което предполага съществуването на хартия Хурасани, която има различни приписвания на периодите на Омаядите или Абасидите.Ученият Джонатан Блум оспорва пряката връзка между китайските затворници и появата на хартията в Централна Азия, цитирайки археологически находки, които показват наличието на хартия в Самарканд преди 751 г.Разликите в техниките и материалите за производство на хартия между Китай и Централна Азия предполагат, че разказът за китайското въвеждане е метафоричен.Централноазиатското производство на хартия, вероятно повлияно от будистките търговци и монаси преди ислямското завоевание , се отклонява от китайския метод чрез използване на отпадъчни материали като парцали.Ислямската цивилизация изигра решаваща роля в разпространението на хартиената технология в Близкия изток след 8-ми век, достигайки до арменските и грузинските манастири до 981 г. сл. н. е. и в крайна сметка до Европа и извън нея.Терминът "ремък" за пакети хартия, произлизащ от арабския "rizma", остава историческо свидетелство за това наследство.

На петото поклонение на Зубайда бинт Джафар ибн Мансур в Мека тя видяла, че суша е опустошила населението и е превърнала кладенеца Замзам в струйка вода.Тя нареди кладенецът да бъде задълбочен и похарчи над 2 милиона динара за подобряване на водоснабдяването на Мека и околните провинции.Това включва изграждането на акведукт от извора Хунайн, на 95 километра на изток, както и прочутия „Изворът на Зубайда“ в равнината Арафат, едно от ритуалните места на хадж.Когато нейните инженери я предупредиха за разходите, без значение за техническите трудности, тя отговори, че е решена да извърши работата, „ако всеки удар на кирка струва един динар“, според Ибн Халикан.Тя също така подобри маршрута на поклонниците през деветстотин мили пустиня между Куфа и Мека.Пътят беше павиран и почистен от камъни и тя сглоби резервоари за вода на интервали.Водните резервоари също така улавяха излишната дъждовна вода от бури, които понякога удавяха хора.

През 800 г. абасидският халиф Харун ал-Рашид назначава Ибрахим I ибн ал-Аглаб, син на хорасански арабски командир от племето Бану Тамим, за наследствен емир на Ифрикия като отговор на анархията, която царува в тази провинция след падането на мухалабидите.По това време в Ифрикия живееха може би 100 000 араби, въпреки че берберите все още представляваха огромното мнозинство.Ибрахим трябваше да контролира област, която обхваща източен Алжир, Тунис и Триполитания.Въпреки че е независима във всичко, освен в името, неговата династия никога не е преставала да признава господството на Абасидите.Аглабидите плащаха годишна почит на абасидския халиф и техният суверенитет беше споменат в хутба на петъчната молитва.

Изглежда, че тибетците са пленили редица войски на халифата и са ги притиснали да служат на източната граница през 801 г. Тибетците са били активни чак на запад до Самарканд и Кабул.Абасидските сили започват да печелят надмощие и тибетският губернатор на Кабул се подчинява на халифата и става мюсюлманин около 812 или 815 г. След това халифатът нанася удар на изток от Кашмир, но е задържан от тибетците.

Семейството Бармакид е ранен поддръжник на въстанието на Абасидите срещу Омаядите и на Ас-Сафа.Това дава на Халид бин Бармак значително влияние и неговият син Яхя ибн Халид (ум. 806) е везир на халифа ал-Махди (управлявал 775–785) и възпитател на Харун ал-Рашид (управлявал 786–809).Синовете на Яхя ал-Фадл и Джафар (767–803), и двамата заемат високи длъжности при Харун.Много Бармакиди са били покровители на науките, което значително е помогнало за разпространението на иранската наука и стипендия в ислямския свят на Багдад и извън него.Те покровителстваха учени като Гебир и Джабрил ибн Бухтишу.На тях се приписва и създаването на първата фабрика за хартия в Багдад.Силата на Бармакидите в онези времена е отразена в Книгата на хиляда и една нощ, везирът Джафар се появява в няколко разказа, както и в една приказка, която е породила израза „Бармециден празник“.През 803 г. семейството губи благоволението на Харун ал-Рашид и много от членовете му са хвърлени в затвора.

Битката при Красос е битка в Арабско-византийските войни, състояла се през август 804 г. между византийците при император Никифор I (управлявал 802–811) и абасидска армия под командването на Ибрахим ибн Джибрил.Присъединяването на Никифор през 802 г. доведе до подновяване на войната между Византия и Абасидския халифат.В края на лятото на 804 г. Абасидите нахлуха във византийска Мала Азия за един от обичайните си набези и Никифор тръгна да ги посрещне.Той обаче беше изненадан при Красос и тежко победен, като едва спаси живота си.След това е договорено примирие и размяна на пленници.Въпреки поражението си и масивното нашествие на Абасидите през следващата година, Никифор устоя, докато проблемите в източните провинции на халифата не принудиха Абасидите да сключат мир.

Развитието на медицинската наука в ислямския свят отбеляза значителен напредък чрез създаването и еволюцията на бимаристаните или болниците, които започнаха като мобилни звена за грижи през 7 век.Тези звена, първоначално създадени от Rufaidah al-Asalmia, са предназначени да предоставят грижи в селските райони, като в крайна сметка се развиват в големи, стационарни болници в големи градове като Багдад, Дамаск и Кайро от 8 век нататък.Първият бимаристан е създаден в Дамаск през 706 г., като други бързо го следват в големите ислямски центрове, служейки не само като места за изцеление, но и като институции, които въплъщават ислямската етика на грижа за всички, независимо от раса, религия или социален статус.Създаването на първата известна обща болница се случи в Багдад през 805 г., инициирано от халиф Харун ал-Рашид и неговия везир Яхя ибн Халид.Въпреки ограничените исторически записи за това съоръжение, неговият основен модел вдъхнови развитието на последващи болници.До 1000 г. Багдад разшири медицинската си инфраструктура, за да включи още пет болници.Тази пионерска болница в Багдад създаде прецедент за организационния дизайн, който беше подражаван от новопостроените болници в целия ислямски свят.Bimaristans бяха известни със своята цялостна грижа, включително услуги за психично здраве, и без ограничения за продължителността на грижите до пълното възстановяване.Те бяха добре оборудвани, с отделни отделения за различни заболявания и обслужвани от професионалисти, които поддържаха високи стандарти на хигиена и грижа за пациентите, повлияни от ислямските учения за чистота и професионална етика.Образованието играе решаваща роля в тези болници, служейки като центрове за медицинско обучение и разпространение на знания, където студентите придобиват практически опит под наблюдението на опитни лекари.Изпитите за лицензиране на лекари са въведени през 10 век, като се гарантира, че само квалифицирани лица могат да практикуват медицина.Преводът на медицински текстове от гръцки, римски и други традиции на арабски значително допринесе за базата от знания, оказвайки влияние върху медицинската практика и образованието до наши дни.Организационните структури в тези болници са напреднали, с отдели за различни специалности, административен персонал и операции, работещи 24 часа в денонощието до 10 век.Те разчитаха на благотворителни дарения за финансиране, като гарантираха, че медицинските услуги са достъпни за всички.Ислямските болници не само усъвършенстваха медицинските познания и практика, но също така поставиха основата за модерни болнични системи, наблягайки на грижата за всички и интегрирането на образованието в медицинските институции.

Четвъртата фитна или Великата абасидска гражданска война (809–827 г.) е конфликт за наследство между ал-Амин и ал-Мамун, синове на халиф Харун ал-Рашид, над абасидския халифат.След смъртта на Харун през 809 г. ал-Амин го наследява в Багдад, докато ал-Мамун е назначен за владетел на Хорасан, споразумение, което скоро води до напрежение.Опитите на Ал-Амин да подкопае позицията на Ал-Мамун и да утвърди свой собствен наследник доведоха до открит конфликт.Силите на Ал-Мамун, под командването на генерал Тахир ибн Хусейн, побеждават армията на Ал-Амин през 811 г. и превземат Багдад през 813 г., което води до екзекуцията на Ал-Амин и възкачването на Ал-Мамун като халиф.Ал-Мамун обаче избра да остане в Хорасан, което, съчетано с неговата политика и приемането на наследството на Алид, отчужди елитите на Багдад и предизвика широко разпространени вълнения и местни бунтове в целия халифат.Този период видя възхода на местните владетели и избухването на въстанията на Алидите.Конфликтът отразява по-дълбоко напрежение в абасидската държава, включително арабско- персийската динамика, ролята на военния и административния елит и практиките за наследяване.Гражданската война завършва със завръщането на ал-Мамун в Багдад през 819 г. и постепенното повторно утвърждаване на централната власт.Последствията видяха реорганизацията на държавата на Абасидите, с промяна в състава на елита и консолидация на регионалните династии.Този период бележи значителна трансформация в Абасидския халифат, полагайки основите за последващи развития в ислямското управление и общество.

Абу ал-Абас Абдалах ибн Харун ал-Рашид, по-известен с царственото си име Ал-Мамун, е седмият абасидски халиф, който царува от 813 г. до смъртта си през 833 г. Той наследява своя полубрат ал-Амин след гражданска война, по време на която сплотеността на Абасидския халифат беше отслабена от бунтове и възхода на местните силни мъже, голяма част от вътрешното му управление беше погълнато от кампании за умиротворяване.Добре образован и със значителен интерес към науката, ал-Мамун насърчава движението за превод, разцвета на обучението и науките в Багдад и публикуването на книгата на ал-Хорезми, известна сега като „Алгебра“.Той също така е известен с подкрепата на доктрината на мутазилизма и със затварянето на имам Ахмад ибн Ханбал, нарастването на религиозното преследване (михна) и с подновяването на широкомащабна война с Византийската империя .

Алгебрата е значително развита от персийския учен Мохамед ибн Муса ал-Хваризми през това време в неговия забележителен текст Китаб ал-Джабр ва-л-Мукабала, от който произлиза терминът алгебра .Относно Изчислението с индуски цифри, написан около 820 г., е основно отговорен за разпространението на индуско-арабската цифрова система в Близкия изток и Европа.

Мюсюлманското завладяване на Сицилия започва през юни 827 г. и продължава до 902 г., когато пада последната голяма византийска крепост на острова Таормина.Изолирани крепости остават във византийски ръце до 965 г., но оттогава островът е под мюсюлманско управление, докато не бъде завладян на свой ред от норманите през 11 век.Въпреки че Сицилия е била нахлувана от мюсюлманите от средата на 7 век, тези набези не застрашават византийския контрол над острова, който остава до голяма степен мирна затънтеност.Възможността за аглабидските емири на Ифрикия идва през 827 г., когато командирът на флотата на острова, Евфемий, се вдига на въстание срещу византийския император Михаил II.Победен от лоялни сили и изгонен от острова, Евфемий търси помощта на Аглабидите.Последните разглеждат това като възможност за експанзия и за отклоняване на енергията на собствения си раздразнителен военен институт и смекчаване на критиките на ислямските учени чрез защита на джихада и изпратиха армия да му помогне.След арабското кацане на острова, Еуфемий бързо беше отстранен.Първоначалното нападение срещу столицата на острова, Сиракуза, се провали, но мюсюлманите успяха да устоят на последвалата византийска контраатака и да задържат няколко крепости.С помощта на подкрепления от Ифрикия и ал-Андалус през 831 г. те превземат Палермо, който става столица на новата мюсюлманска провинция.Византийското правителство изпрати няколко експедиции, за да помогне на местните жители срещу мюсюлманите, но заето с борбата срещу Абасидите на източната им граница и с критските сарацини в Егейско море, то не успя да предприеме постоянни усилия, за да отблъсне мюсюлманите , който през следващите три десетилетия нахлува във византийските владения почти без съпротива.Силната крепост Ена в центъра на острова е била основната византийска крепост срещу мюсюлманската експанзия до нейното превземане през 859 г.

Около 830 г. сл. н. е. халиф Ал-Мамун възлага на група мюсюлмански астрономи, водени от Ал-Хорезми, да измерят разстоянието от Тадмур (Палмира) до Ракка, в съвременна Сирия.Те изчислиха, че обиколката на Земята е в рамките на 15% от съвременната стойност, а вероятно и много по-близо.Не е известно колко точен е всъщност, поради несигурността в преобразуването между средновековните арабски единици и съвременните единици, но във всеки случай техническите ограничения на методите и инструментите не биха позволили точност, по-добра от около 5%.По-удобен начин за оценка е предоставен в Codex Masudicus на Ал-Бируни (1037).За разлика от своите предшественици, които измерваха обиколката на Земята, като наблюдаваха Слънцето едновременно от две различни места, ал-Бируни разработи нов метод за използване на тригонометрични изчисления, базирани на ъгъла между равнина и планински връх, което направи възможно да се измерва от един човек от едно място.От върха на планината той видя ъгъла на наклон, който заедно с височината на планината (която изчисли предварително) приложи към формулата на закона на синусите.Това беше най-ранното известно използване на ъгъла на наклон и най-ранното практическо използване на закона за синусите.Въпреки това, методът не може да осигури по-точни резултати от предишните методи поради технически ограничения и затова ал-Бируни приема стойността, изчислена през предния век от експедицията на ал-Мамун.

Къщата на мъдростта, известна още като Голямата библиотека на Багдад, е била известна публична академия и интелектуален център в Багдад от епохата на Абасидите, ключов по време на ислямския Златен век.Първоначално тя може да е започнала като частна колекция от втория абасидски халиф ал Мансур в средата на 8 век или като библиотека при халиф Харун ал Рашид в края на 8 век, еволюирайки в обществена академия и библиотека при халиф ал - Мамун в началото на 9 век.Ал-Мансур основа дворцова библиотека, моделирана по Сасанидската императорска библиотека, и предостави икономическа и политическа подкрепа на интелектуалците, работещи там.Той също така покани делегации от учени отИндия и други места да споделят знанията си по математика и астрономия с новия съд на Абасидите.В империята на Абасидите много чужди произведения са преведени на арабски от гръцки ,китайски , санскрит, персийски и сирийски.Движението за превод набира голяма скорост по време на управлението на халиф ал-Рашид, който, подобно на своя предшественик, се интересува лично от науката и поезията.Първоначално текстовете се отнасят главно до медицина, математика и астрономия, но скоро ги последват и други дисциплини, особено философията.Библиотеката на Ал-Рашид, прекият предшественик на Дома на мъдростта, е известна още като Байт ал-Хикма или, както я нарича историкът Ал-Кифти, Хизанат Кутуб ал-Хикма (на арабски „Хранилище на книгите на мъдростта“) .Възникнал в период на богата интелектуална традиция, Домът на мъдростта се основава на по-ранни научни усилия през епохата на Омаядите и се възползва от интереса на Абасидите към чуждестранното знание и подкрепата за превода.Халиф ал-Мамун значително засили дейността си, подчертавайки важността на знанието, което доведе до напредък в науката и изкуствата.Неговото царуване видя създаването на първите астрономически обсерватории в Багдад и големи изследователски проекти.Институцията не беше само академичен център, но също така играеше роля в гражданското инженерство, медицината и публичната администрация в Багдад.Неговите учени са се занимавали с превода и съхраняването на огромен набор от научни и философски текстове.Въпреки своя упадък при халиф ал Мутавакил, който се отдалечи от рационалистичния подход на своите предшественици, Домът на мъдростта остава символ на златния век на арабското и ислямското обучение.Унищожаването му от монголите през 1258 г. доведе до разпръскването на огромната му колекция от ръкописи, като някои бяха спасени от Насир ал-Дин ал-Туси.Загубата символизира края на една ера в ислямската история, подчертавайки крехкостта на културните и интелектуални центрове пред лицето на завоевания и разрушения.

Абу ал-Faḍl Jaʽfar ибн Muḥammad al-Muʽtaṣim billāh, по-известен с царственото си име Al-Mutawakkil ʽalà Allāh, е десетият абасидски халиф, при чието управление Абасидската империя достига своя териториален разцвет.Той наследи брат си ал-Уатик.Дълбоко религиозен, той е известен като халифа, който сложи край на Михна (преследването на много ислямски учени), освободи Ахмад ибн Ханбал и отхвърли Мутазила, но също така е бил обект на критика за това, че е твърд владетел към немюсюлманските граждани .Неговото убийство на 11 декември 861 г. от тюркската гвардия с подкрепата на сина му, ал-Мунтасир, поставя началото на размирния период на граждански борби, известен като "Анархия в Самара".

Анархията в Самара е период на изключителна вътрешна нестабилност от 861 до 870 г. в историята на Абасидския халифат, белязан от насилствената последователност на четирима халифи, които стават марионетки в ръцете на могъщи съперничещи военни групи.Терминът произлиза от тогавашната столица и седалище на халифския съд Самара.„Анархията“ започва през 861 г. с убийството на халиф ал-Мутавакил от неговите турски стражи.Неговият наследник ал-Мунтасир управлява шест месеца преди смъртта си, вероятно отровен от турските военни вождове.Той беше наследен от ал-Мустаин.Разногласията в турското военно ръководство позволиха на Мустаин да избяга в Багдад през 865 г. с подкрепата на някои турски вождове (Буга Младши и Васиф) и началника на полицията и управителя на Багдад Мохамед, но останалата част от турската армия избра нов халиф в лицето на ал-Му'таз и обсажда Багдад, принуждавайки града да капитулира през 866 г. Мустаин е заточен и екзекутиран.Му'таз беше способен и енергичен и се опита да контролира военните началници и да изключи военните от гражданската администрация.Неговата политика среща съпротива и през юли 869 г. той също е свален и убит.Неговият приемник, ал-Мухтади, също се опита да потвърди властта на халифа, но той също беше убит през юни 870 г.

Битката при Лалакаон се води през 863 г. между Византийската империя и нахлуваща арабска армия в Пафлагония (съвременна Северна Турция).Византийската армия е водена от Петронас, чичото на император Михаил III (842–867 г.), въпреки че арабските източници също споменават присъствието на император Михаил.Арабите са водени от емира на Мелитена (Малатия), Умар ал-Акта (управлявал 830-те – 863 г.).Умар ал-Акта преодолява първоначалната византийска съпротива срещу неговото нашествие и достига Черно море.След това византийците мобилизираха силите си, обкръжавайки арабската армия близо до река Лалакаон.Последвалата битка, завършваща с византийска победа и смъртта на емира на полето, е последвана от успешна византийска контраофанзива през границата.Византийските победи са решаващи, основните заплахи за византийските гранични зони са елиминирани и започва ерата на византийско възход на Изток (кулминация в завоеванията от 10-ти век).Византийският успех има и друго следствие: освобождаването от постоянния арабски натиск върху източната граница позволява на византийското правителство да се концентрира върху делата в Европа, особено в съседна България .

В началото на 902 г. да'и Абу Абдала ал-Ши'и открито оспорва представителите на Абасидите в източния Магреб (Ифрикия), династията Аглабиди.След поредица от победи, последният емир на Аглабидите напусна страната и войските на Кутама на да'и влязоха в дворцовия град Раккада на 25 март 909 г. Абу Абдалах установи Фатимидския халифат , нов шиитски режим, от името на своя отсъстващ и за момента неназован господар.

Хиляда и една нощ е колекция от близкоизточни народни приказки, събрани на арабски през ислямския Златен век.Често е известен на английски като Arabian Nights, от първото англоезично издание (ок. 1706–1721), което превежда заглавието като The Arabian Nights' Entertainment. Произведението е събирано в продължение на много векове от различни автори, преводачи, и учени от Западна, Централна и Южна Азия и Северна Африка.Някои приказки проследяват корените си до древния и средновековен арабски,египетски ,индийски , персийски и месопотамски фолклор и литература.По-специално, много приказки първоначално са били народни истории от епохата на Абасидите иМамелюците , докато други, особено рамковата история, най-вероятно са извлечени от персийската творба на Пехлави Hezār Afsān, която от своя страна разчита отчасти на индийски елементи. Нещото, което е общо за всички изданията на Нощите е първоначалната рамкова история за владетеля Шахриар и съпругата му Шехерезада и рамкиращият механизъм, включен в самите приказки.Историите произлизат от тази оригинална приказка, някои са рамкирани в други приказки, докато някои са самостоятелни.Някои издания съдържат само няколкостотин нощувки, докато други включват 1001 или повече.По-голямата част от текста е в проза, въпреки че стиховете понякога се използват за песни и гатанки и за изразяване на повишена емоция.Повечето от стихотворенията са единични куплети или четиристишия, въпреки че някои са по-дълги.Някои от историите, обикновено свързвани с Арабските нощи – особено „Чудната лампа на Аладин“ и „Али Баба и четиридесетте разбойници“ – не са били част от колекцията в оригиналните си арабски версии, но са били добавени към колекцията от Антоан Галан, след като чул тях от сирийската маронитска християнска разказвачка Хана Диаб при посещението на Диаб в Париж.

Обсадата на Чандакс през 960-961 г. е централната част от кампанията на Византийската империя за възстановяване на остров Крит, който от 820-те е бил управляван от мюсюлмански араби.Кампанията последва поредица от неуспешни опити за връщане на острова от мюсюлманите, простиращи се през 827 г., само няколко години след първоначалното завладяване на острова от арабите, и беше водена от генерала и бъдещ император Никифор Фока.Продължава от есента на 960 г. до пролетта на 961 г., когато е превзета главната мюсюлманска крепост и столица на острова Чандакс (съвременен Ираклион).Повторното завладяване на Крит е голямо постижение за византийците, тъй като възстановява византийския контрол над крайбрежието на Егейско море и намалява заплахата от сарацинските пирати, за които Крит е предоставил база за операции.

През 969 г. фатимидският генерал Джаухар Сицилианецът завладяваЕгипет , където построява близо до Фустат нов град-дворец, който също нарича ал-Мансурия.Под управлението на Ал-Муиз ли-Дин Аллах Фатимидите завладяват Ихшидидската вилайя, основавайки нова столица в ал-Кахира (Кайро) през 969 г. Името ал-Кахира, което означава „Победителят“ или „Завоевателят“, се споменава планетата Марс, "Покорителят", изгряваща в небето по времето, когато започва изграждането на града.Кайро е бил замислен като кралско заграждение за фатимидския халиф и неговата армия - действителните административни и икономически столици на Египет са градове като Фустат до 1169 г. След Египет Фатимидите продължават да завладяват околните области, докато управляват от Ифрикия до Сирия, както и Сицилия.

Докато халифът ал-Мустаршид беше първият халиф, който изгради армия, способна да срещне селджукска армия в битка, той въпреки това беше победен през 1135 г. и убит.Халифът ал-Муктафи е първият абасидски халиф, който си възвръща пълната военна независимост на халифата с помощта на своя везир Ибн Хубайра.След близо 250 години подчинение на чужди династии, той успешно защитава Багдад срещу селджуките при обсадата на Багдад (1157 г.), като по този начин осигурява Ирак за Абасидите.

Първият кръстоносен поход , започнал в края на 11 век, бележи ключова епоха във взаимодействието между християнския и ислямския свят, като Абасидският халифат играе значителна, но непряка роля в по-широкия контекст.Започнал през 1096 г., кръстоносният поход е преди всичко отговор на експанзията на селджукските турци , която заплашва византийските територии и възпрепятства християнските поклоннически маршрути към Светите земи.Абасидският халифат, с център в Багдад, по това време е видял спад в политическата си власт, като селджуките се утвърждават като новата сила в региона, особено след победата им в битката при Манцикерт през 1071 г.Въпреки намаления им контрол, реакцията на Абасидите към кръстоносните походи беше нюансирана.Докато те бяха откъснати от преките конфликти, възникващи в Леванта, тяхната позиция на лидери на мюсюлманския свят означаваше, че напредъкът на кръстоносците не е напълно без значение за техните интереси.Кръстоносните походи подчертават фрагментацията в ислямския свят, където духовната власт на Абасидския халифат контрастира с военната мощ на селджуките и други регионални сили.Непрякото участие на Абасидите в Първия кръстоносен поход също е очевидно чрез тяхната дипломация и съюзи.Докато кръстоносците си проправяха пътя през Близкия изток, променящите се пристрастия и борбите за власт между мюсюлманските лидери, включително тези, които бяха на страната на Абасидите, повлияха на напредъка на кръстоносния поход.Например Фатимидският халифат в Египет, съперници на Абасидите и Селджуките, първоначално вижда кръстоносците като потенциален противовес на силата на Селджук, демонстрирайки сложната мрежа от отношения, които определят периода.Нещо повече, въздействието на Първия кръстоносен поход върху Абасидския халифат се простира до културния и интелектуален обмен, който последва след кръстоносците.Срещата между Изтока и Запада, улеснена от кръстоносните походи, доведе до предаване на знания, като кръстоносните държави служеха като проводници за арабската наука, математика , медицина и философия, за да потекат в Европа.Този период на взаимодействие, макар и белязан от конфликт, допринесе за Европейския ренесанс, демонстрирайки трайното влияние на Абасидския халифат върху световната история, дори когато тяхната пряка политическа власт отслабва.

Алмохадският халифат е северноафриканска берберска мюсюлманска империя, основана през 12 век.В разцвета си той контролира голяма част от Иберийския полуостров (Ал Андалус) и Северна Африка (Магреб). Движението на Алмохадите е основано от Ибн Тумарт сред берберските племена Масмуда, но Алмохадският халифат и неговата управляваща династия са основани след неговата смърт от Абд ал-Мумин ал-Гуми.Около 1120 г. Ибн Тумарт за първи път създава берберска държава в Тинмел в Атласките планини.

Омар Хаям е персийски полимат, математик , астроном, историк, философ и поет.Той е роден в Нишапур, първоначалната столица на Селджукската империя.Като учен той е бил съвременник на управлението на династията Селджук около времето на Първия кръстоносен поход .Като математик той е най-забележителен с работата си върху класификацията и решаването на кубични уравнения, където предоставя геометрични решения чрез пресичане на коники.Khayyam също допринесе за разбирането на паралелната аксиома.

Ал-Насир Салах ал-Дин Юсуф ибн Айюб, по-известен просто като Салах ад-Дин или Саладин (), е сунитски мюсюлмански кюрд, който става първият султан както наЕгипет , така и на Сирия, и е основател на династията Аюбиди .Първоначално той е изпратен във фатимидския Египет през 1164 г. заедно с чичо си Ширкух, генерал от армията на Зенгидите, по заповед на техния господар Нур ад-Дин, за да помогне за възстановяването на Шавар като везир на юношата фатимидски халиф ал-Адид.Последва борба за власт между Shirkuh и Shawar, след като последният беше възстановен.Междувременно Саладин се издига в редиците на фатимидското правителство благодарение на военните си успехи срещу атаките на кръстоносците срещу нейната територия и личната си близост с ал-Адид.След като Шавар е убит и Ширкух умира през 1169 г., ал-Адид назначава Саладин за везир, рядка номинация за сунитски мюсюлманин на толкова важна позиция в шиитския халифат.По време на мандата си като везир, Саладин започва да подкопава фатимидския естаблишмънт и след смъртта на ал-Адид през 1171 г. той премахва Фатимидския халифат и пренасочва лоялността на страната към сунитския, базиран в Багдад Абасидски халифат.

Обсадата на Йерусалим от 20 септември до 2 октомври 1187 г. завършва с превземането на града от Саладин от Балиан от Ибелин.Това събитие последва по-ранните победи на Саладин и превземането на ключови градове, което доведе до падането на Йерусалим, ключов момент в кръстоносните походи.Въпреки оскъдното военно присъствие в града, неговите защитници първоначално отблъснаха атаките на Саладин.Балиан преговаря за предаването на града, осигурявайки безопасно преминаване за много жители в замяна на откуп, за разлика от по-ранната обсада на кръстоносците през 1099 г., известна със своята бруталност.Кралство Йерусалим , вече отслабено от вътрешни борби и катастрофалното поражение в битката при Хатин, вижда как силите на Саладин бързо превземат стратегически места.Балиан, който влиза в Йерусалим по обещание към Саладин, е убеден да ръководи защитата сред нарастващо отчаяние.Градът, затрупан от бежанци и без достатъчно защитници, е изправен пред безмилостни атаки от армията на Саладин.Въпреки нарушенията, защитниците се задържаха, докато Балиан не договори условия със Саладин, наблягайки на защитата на християнските свети места и осигурявайки освобождаването или безопасното напускане на жителите на града.Завоеванието на Саладин води до значителни промени в религиозния пейзаж на Йерусалим.Той възстановява мюсюлмански свети места, разрешава християнски поклонения и проявява толерантност към различните християнски деноминации.Капитулацията на града улеснява напускането на силите на кръстоносците и немюсюлманските жители при договорени условия, избягвайки широко разпространено клане.Действията на Саладин след обсадата отразяват комбинация от стратегическо управление и уважение към религиозното многообразие, възстановявайки мюсюлманския контрол, като същевременно позволяват на християните достъп до светите места.Падането на Йерусалим подтиква Третия кръстоносен поход, организиран от европейски монарси, целящи да си върнат града.Въпреки усилията на кръстоносците, Кралство Йерусалим никога не се възстановява напълно, премествайки столицата си в Тир и по-късно в Акре.Победата на Саладин при Йерусалим остава важен епизод, илюстриращ сложността на средновековната война, дипломацията и религиозното съжителство.

Abū al-ʿAbbās Aḥmad ibn al-Hasan al-Mustaḍīʾ, известен като al-Nāṣir li-Dīn Allāh (1158–1225), е абасидски халиф в Багдад от 1180 г. до смъртта си, признат за съживяването на влиянието и авторитета на халифата.Под негово ръководство абасидският халифат разширява територията си, по-специално завладявайки части от Иран, отбелязвайки го като последния ефективен абасидски халиф според историка Ангелика Хартман.По време на управлението на Ал-Насир в Багдад са построени значителни паметници, включително джамията и мавзолея Зумурруд Хатун.Ранното царуване на Ал-Насир се характеризира с опити за подкопаване на властта на Селджук , което води до селджукския султан на Персия, поражението на Тогрул III и смъртта му през 1194 г. от ръцете на Хорезм Шах, Ала ад-Дин Текиш, подтикнато от подстрекателството на Ал-Насир.Тази победа позволява на Текиш да стане върховен владетел на Изтока и да разшири господството си в територии, контролирани преди това от Селджук.Ал-Насир също се ангажира с реорганизирането на градските социални групи в Багдад или futuwwa, привеждайки ги в съответствие със суфийската идеология, за да служат като инструмент на неговото управление.По време на управлението си ал-Насир се натъква на предизвикателства и враждебни действия, особено с Хорезм Шах, което води до периоди на конфликти и неспокойни примирия.По-специално, опитът му да се противопостави на сина на Текиш, Мохамед II, включва противоречиви призиви към външни сили, включително вероятно Чингис хан , въпреки че тази стратегия в крайна сметка излага Багдад на нови заплахи.Управлението му е белязано от значителни военни и политически маневри, включително съюзи, конфликти и дипломатически усилия в Близкия изток.Отхвърлянето на Ал-Насир на претенциите на Мохамед II за шах през 1217 г. доведе до неуспешен опит за нахлуване на Мохамед към Багдад, осуетен от природни препятствия.Последните години на халифа са измъчвани от болест, което води до смъртта му през 1225 г., наследен от сина му ал-Захир.Въпреки краткото управление, усилията на ал-Захир за укрепване на халифата бяха забелязани преди ранната му смърт, наследена от внука на ал-Насир ал-Мустансир.

Обсадата на Багдад е обсада, състояла се в Багдад през 1258 г., продължила 13 дни от 29 януари 1258 г. до 10 февруари 1258 г. Обсадата, поставена от монголските сили на Илханата и съюзнически войски, включваше инвестиране, залавяне и разграбване на Багдад, който по това време е бил столица на Абасидския халифат.Монголите са били под командването на Хулагу Хан, брат на кагана Мунке Хан, който възнамерявал да разшири още повече управлението си в Месопотамия , но не и директно да свали халифата.Möngke обаче инструктира Хулагу да атакува Багдад, ако халифът Ал-Муста'сим откаже монголските искания за продължаване на подчинението му на хагана и плащане на данък под формата на военна подкрепа за монголските сили в Персия .Хулагу започва кампанията си в Персия срещу крепостите на низари исмаилитите, които губят своята крепост Аламут.След това той тръгва към Багдад, изисквайки Ал-Муста'сим да се присъедини към условията, наложени от Монгке на Абасидите.Въпреки че Абасидите не успяха да се подготвят за нахлуването, халифът вярваше, че Багдад не може да падне пред нахлуващите сили и отказа да се предаде.Впоследствие Хулагу обсажда града, който се предава след 12 дни.През следващата седмица монголците разграбиха Багдад, извършвайки многобройни жестокости. Между историците има дебат относно степента на унищожаване на библиотечните книги и огромните библиотеки на Абасидите.Монголците екзекутират Ал-Муста'сим и избиват много жители на града, който остава силно обезлюден.Смята се, че обсадата бележи края на ислямския Златен век, по време на който халифите са разширили управлението си отИберийския полуостров до Синд и който също е белязан от много културни постижения в различни области.

Основни констатации:Историческият период на Абасидите се счита за ислямския златен век.През този период мюсюлманският свят се превръща в интелектуален център за наука, философия, медицина и образование.Арабският учен Ибн ал-Хайтам развива ранен научен метод в своята Книга за оптиката (1021 г.).Медицината в средновековния ислям е област на науката, която напредва особено по време на управлението на Абасидите.Астрономията в средновековния ислям е напреднала от Ал-Батани, който подобрява прецизността на измерването на прецесията на земната ос.Най-известната художествена литература от ислямския свят е Книгата на хиляда и една нощ, колекция от фантастични народни приказки, легенди и притчи, съставени предимно през епохата на Абасидите.Арабската поезия достига най-голям разцвет в епохата на Абасидите.При Харун ал-Рашид Багдад е известен със своите книжарници, които се размножават след въвеждането на производството на хартия.Китайските производители на хартия са били сред пленените от арабите в битката при Талас през 751 г.Основно развитие е създаването или огромното разширяване на градовете, когато те са превърнати в столица на империята, започвайки със създаването на Багдад през 762 г.Като център на текстилната индустрияЕгипет е част от културния напредък на Абасидите.Беше постигнат напредък в напояването и земеделието, като се използваха нови технологии като вятърната мелница.Култури като бадеми и цитрусови плодове са пренесени в Европа чрез Ал-Андалус и отглеждането на захар постепенно е възприето от европейците.Арабските търговци доминираха търговията в Индийския океан до пристигането на португалците през 16 век.Инженерите в Абасидския халифат направиха редица иновативни индустриални употреби на водната енергия.Редица индустрии са създадени по време на Арабската селскостопанска революция