Студена война

Съединените щати бяха поканили Великобритания в своя проект за атомна бомба, но го запазиха в тайна от Съветския съюз .Сталин е бил наясно, че американците работят върху атомната бомба и е реагирал на новината спокойно.Една седмица след края на Потсдамската конференция САЩ бомбардираха Хирошима и Нагасаки.Малко след атаките Сталин протестира пред американски служители, когато Труман предлага на Съветите малко реално влияние в окупирана Япония.Сталин също беше възмутен от действителното пускане на бомбите, наричайки ги „суперварварство“ и твърдейки, че „балансът е разрушен... Това не може да бъде“.Администрацията на Труман възнамеряваше да използва своята програма за ядрени оръжия, за да окаже натиск върху Съветския съюз в международните отношения.След войната Съединените щати и Обединеното кралство използваха военни сили в Гърция и Корея , за да премахнат местните правителства и сили, смятани за комунистически.По време на началния етап на Втората световна война Съветският съюз полага основите на Източния блок, като нахлува и след това анексира няколко държави като съветски социалистически републики, по споразумение с Германия в пакта Молотов-Рибентроп.Те включват източна Полша, Латвия, Естония, Литва, част от източна Финландия и източна Румъния.Централно- и източноевропейските територии, които съветската армия освобождава от Германия, са добавени към Източния блок, съгласно процентното споразумение между Чърчил и Сталин, което обаче не съдържа разпоредби относно Полша , Чехословакия или Германия .

В края на февруари 1946 г. "Дългата телеграма" на Джордж Ф. Кенан от Москва до Вашингтон помогна да се формулира все по-твърдата линия на правителството на САЩ срещу Съветите, което ще стане основа за стратегията на Съединените щати спрямо Съветския съюз по време на Студената война .Телеграмата предизвика политически дебат, който в крайна сметка ще оформи съветската политика на администрацията на Труман.Опозицията на Вашингтон срещу Съветите се натрупа след неспазени обещания от Сталин и Молотов относно Европа и Иран .След Втората световна война англо-съветската инвазия в Иран страната е окупирана от Червената армия в далечния север и британците на юг.Иран беше използван от Съединените щати и Великобритания за снабдяване на Съветския съюз и съюзниците се съгласиха да се изтеглят от Иран в рамките на шест месеца след прекратяването на военните действия.Въпреки това, когато този краен срок дойде, Съветите останаха в Иран под прикритието на Азербайджанското народно правителство и Кюрдската република Махабад.Малко след това, на 5 март, бившият британски премиер Уинстън Чърчил изнесе известната си реч за „Желязната завеса“ във Фултън, Мисури.Речта призовава за англо-американски съюз срещу Съветите, които той обвинява в установяването на „желязна завеса“, разделяща Европа от „Щетин в Балтийско море до Триест в Адриатика“.Седмица по-късно, на 13 март, Сталин реагира енергично на речта, като каза, че Чърчил може да бъде сравнен с Хитлер, доколкото той защитава расовото превъзходство на англоезичните нации, така че те да могат да задоволят глада си за световно господство, и че такова декларацията беше „призив към война срещу СССР“.Съветският лидер също отхвърли обвинението, че СССР упражнява все по-голям контрол върху страните, намиращи се в неговата сфера.Той твърди, че няма нищо изненадващо във "факта, че Съветският съюз, загрижен за бъдещата си безопасност, [се] опитваше да се погрижи в тези страни да съществуват правителства, лоялни в отношението си към Съветския съюз".

До 1947 г. президентът на САЩ Хари С. Труман е възмутен от предполагаемата съпротива на Съветския съюз срещу американските искания в Иран , Турция и Гърция , както и от отхвърлянето на Съветския съюз на плана Барух за ядрените оръжия.През февруари 1947 г. британското правителство обявява, че вече не може да си позволи да финансира Кралство Гърция в неговата гражданска война срещу водените от комунистите бунтовници.През същия месец Сталин провежда манипулираните полски законодателни избори от 1947 г., които представляват открито нарушение на Ялтенското споразумение.Правителството на Съединените щати отговори на това съобщение, като възприе политика на ограничаване, с цел да спре разпространението на комунизма.Труман изнесе реч, призоваваща за отпускане на 400 милиона долара за намеса във войната и разкри доктрината Труман, която очертава конфликта като състезание между свободните народи и тоталитарните режими.Американските политици обвиняват Съветския съюз в заговор срещу гръцките роялисти в опит да разшири съветското влияние, въпреки че Сталин е казал на Комунистическата партия да сътрудничи на подкрепяното от Великобритания правителство.Провъзгласяването на доктрината Труман бележи началото на двупартиен консенсус в областта на отбраната и външната политика на САЩ между републиканци и демократи, фокусиран върху сдържането и възпирането, което отслабна по време и след войната във Виетнам , но в крайна сметка се запази и след това.Умерените и консервативни партии в Европа, както и социалдемократите, дадоха практически безусловна подкрепа на западния съюз, докато европейските и американските комунисти, финансирани от КГБ и участващи в неговите разузнавателни операции, се придържаха към линията на Москва, въпреки че несъгласието започна да се появява след 1956 г.

През септември 1947 г. Съветите създават Коминформ, за да наложат ортодоксията в международното комунистическо движение и да затегнат политическия контрол над съветските сателити чрез координация на комунистическите партии в Източния блок.Коминформ се сблъска с неудобна неуспех през следващия юни, когато разцеплението между Тито и Сталин принуди членовете му да изгонят Югославия, която остана комунистическа, но зае необвързана позиция и започна да приема пари от Съединените щати.

В началото на 1948 г., след доклади за засилване на „реакционните елементи“, съветските оперативни агенти извършват държавен преврат в Чехословакия, единствената държава от Източния блок, на която Съветите са позволили да запази демократичните си структури.Публичната бруталност на преврата шокира западните сили повече от всяко друго събитие до този момент, задейства кратък страх, че войната ще избухне, и помита последните следи от съпротива срещу плана Маршал в Конгреса на Съединените щати.в резултат на което се образува Чехословашката социалистическа република.Непосредствено след кризата се проведе Лондонската конференция на шестте сили, която доведе до съветския бойкот на съюзническия контролен съвет и изваждането му от строя, събитие, което бележи началото на пълната Студена война и края на нейната прелюдия, както и прекратяване на всякакви надежди по това време за единно германско правителство и довеждане до формирането през 1949 г. на Федерална република Германия и Германска демократична република.

В началото на 1947 г. Франция , Великобритания и Съединените щати неуспешно се опитват да постигнат споразумение със Съветския съюз за план, предвиждащ икономически самодостатъчна Германия, включително подробно отчитане на промишлените предприятия, стоки и инфраструктура, които вече са премахнати от Съветите.През юни 1947 г., в съответствие с доктрината Труман, Съединените щати приемат плана Маршал, обещание за икономическа помощ за всички европейски страни, желаещи да участват, включително Съветския съюз.Съгласно плана, който президентът Хари С. Труман подписа на 3 април 1948 г., правителството на САЩ даде на западноевропейските страни над 13 милиарда долара (еквивалентни на 189,39 милиарда долара през 2016 г.) за възстановяване на икономиката на Европа.По-късно програмата доведе до създаването на Организацията за европейско икономическо сътрудничество.Целта на плана беше да се възстановят демократичните и икономически системи на Европа и да се противодейства на възприеманите заплахи за баланса на силите в Европа, като комунистическите партии, завладяващи контрола чрез революции или избори.Планът също така посочва, че европейският просперитет зависи от икономическото възстановяване на Германия.Един месец по-късно Труман подписва Закона за националната сигурност от 1947 г., създавайки единно Министерство на отбраната, Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Съвета за национална сигурност (НСС).Те ще станат основните бюрокрации за отбранителната политика на САЩ през Студената война.Сталин вярваше, че икономическата интеграция със Запада ще позволи на страните от Източния блок да избягат от съветския контрол и че САЩ се опитват да купят проамериканско пренасочване на Европа.Следователно Сталин попречи на държавите от Източния блок да получат помощ от плана Маршал.Алтернативата на Съветския съюз на плана Маршал, за който се предполагаше, че включва съветски субсидии и търговия с Централна и Източна Европа, стана известен като плана Молотов (по-късно институционализиран през януари 1949 г. като Съвет за икономическа взаимопомощ).Сталин също се страхуваше от възстановена Германия;неговата визия за следвоенна Германия не включва способността да се превъоръжава или да представлява каквато и да е заплаха за Съветския съюз.

Съединените щати и Великобритания обединяват своите западногермански окупационни зони в „Бизония“ (1 януари 1947 г., по-късно „Тризония“ с добавянето на зоната на Франция , април 1949 г.).Като част от икономическото възстановяване на Германия , в началото на 1948 г. представители на редица западноевропейски правителства и Съединените щати обявиха споразумение за сливане на западните германски области във федерална правителствена система.Освен това, в съответствие с плана Маршал, те започнаха да реиндустриализират и възстановят западногерманската икономика, включително въвеждането на нова валута Deutsche Mark, която да замени старата валута Райхсмарка, която Съветите бяха обезценили.САЩ тайно бяха решили, че обединена и неутрална Германия е нежелана, като Уолтър Бедел Смит каза на генерал Айзенхауер „въпреки нашата обявена позиция, ние наистина не искаме, нито възнамеряваме да приемем обединението на Германия при каквито и да е условия, с които руснаците биха се съгласили, въпреки че изглежда отговарят на повечето от нашите изисквания."Малко след това Сталин въвежда Берлинската блокада (24 юни 1948 г. – 12 май 1949 г.), една от първите големи кризи на Студената война, предотвратявайки пристигането на храна, материали и провизии в Западен Берлин.Съединените щати, Великобритания, Франция, Канада , Австралия, Нова Зеландия и няколко други страни започнаха мащабния „Берлински въздушен мост“, снабдявайки Западен Берлин с храна и други провизии.Съветският съюз организира кампания за връзки с обществеността срещу промяната на политиката.За пореден път комунистите от Източен Берлин се опитаха да провалят общинските избори в Берлин (както направиха на изборите през 1946 г.), които се проведоха на 5 декември 1948 г. и доведоха до избирателна активност от 86,3% и съкрушителна победа за некомунистическите партии.Резултатите ефективно разделиха града на Източен и Западен, като последният включваше американски, британски и френски сектори.300 000 берлинчани демонстрираха и призоваха международния въздушен транспорт да продължи, а пилотът от ВВС на САЩ Гейл Халворсен създаде „Операция Витълс“, която доставяше бонбони на германските деца.Въздушният мост беше колкото логистичен, толкова и политически и психологически успех за Запада;тя здраво свърза Западен Берлин със Съединените щати.През май 1949 г. Сталин отстъпва и вдига блокадата.

През 1949 г. Народоосвободителната армия на Мао Цзедун побеждава подкрепяното от Съединените щати националистическо правителство на Чан Кайши на Гоминданг (КМТ) в Китай.KMT се премества в Тайван .Кремъл незабавно създаде съюз с новосформираната Китайска народна република .Според норвежкия историк Од Арне Вестад комунистите са спечелили Гражданската война в Китай , защото са допуснали по-малко военни грешки, отколкото Чан Кай-Шек, и защото в търсенето на мощно централизирано правителство Чан антагонизира твърде много групи на интереси в Китай.Освен това неговата партия е отслабена по време на войната срещуЯпония .Междувременно комунистите казаха на различни групи, като селяните, точно това, което искаха да чуят, и се прикриха под прикритието на китайския национализъм.Изправена пред комунистическата революция в Китай и края на американския атомен монопол през 1949 г., администрацията на Труман бързо се придвижи към ескалация и разширяване на своята доктрина за ограничаване.В NSC 68, таен документ от 1950 г., Съветът за национална сигурност предлага укрепване на системите на прозападния съюз и четирикратно увеличаване на разходите за отбрана.Труман, под влиянието на съветника Пол Нитце, видя ограничаването като пълно оттегляне на съветското влияние във всичките му форми.Представители на Съединените щати се заеха да разширят тази версия на сдържане в Азия, Африка и Латинска Америка, за да противодействат на революционните националистически движения, често водени от комунистически партии, финансирани от СССР, борещи се срещу възстановяването на колониалните империи на Европа в Югоизточна Азия и другаде.По този начин тези САЩ ще упражняват „преобладаваща власт“, ​​ще се противопоставят на неутралитета и ще установят глобална хегемония.В началото на 50-те години на миналия век (период, понякога известен като "пактомания"), САЩ формализираха серия от съюзи с Япония, Южна Корея , Тайван , Австралия, Нова Зеландия, Тайланд и Филипините (по-специално ANZUS през 1951 г. и SEATO през 1954 г.) , като по този начин гарантира на Съединените щати редица дългосрочни военни бази.

Медиите в Източния блок бяха орган на държавата, изцяло разчитащ и подчинен на комунистическата партия.Радио и телевизионните организации бяха държавни, докато печатните медии обикновено бяха собственост на политически организации, най-вече на местната комунистическа партия.Съветските радиопредавания използват марксистка реторика, за да атакуват капитализма, наблягайки на теми за трудова експлоатация, империализъм и подстрекателство към война.Заедно с предаванията на Британската радиоразпръсквателна корпорация (BBC) и Гласът на Америка за Централна и Източна Европа, голямо пропагандно усилие, започнало през 1949 г., беше Радио Свободна Европа/Радио Свобода, посветено на постигането на мирното падане на комунистическата система в източния блок.Радио Свободна Европа се опита да постигне тези цели, като служи като сурогатна домашна радиостанция, алтернатива на контролираната и доминирана от партиите местна преса.Радио Свободна Европа беше продукт на някои от най-видните архитекти на ранната американска стратегия за Студената война, особено тези, които вярваха, че Студената война в крайна сметка ще се води с политически, а не военни средства, като Джордж Ф. Кенан.Американските политици, включително Кенан и Джон Фостър Дълес, признават, че Студената война по своята същност е война на идеи.Съединените щати, действайки чрез ЦРУ, финансираха дълъг списък от проекти за противодействие на комунистическата привлекателност сред интелектуалците в Европа и развиващия се свят.ЦРУ също така тайно спонсорира вътрешна пропагандна кампания, наречена Кръстоносен поход за свобода.

Великобритания , Франция , Съединените щати , Канада и осем други западноевропейски страни подписаха Северноатлантическия договор от април 1949 г., създавайки Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).През август първото съветско атомно устройство беше взривено в Семипалатинск, Казахска ССР.След съветските откази да участват в усилията за възстановяване на Германия, предприети от западноевропейските страни през 1948 г., САЩ, Великобритания и Франция оглавяват създаването на Западна Германия от трите западни окупационни зони през април 1949 г. Съветският съюз провъзгласява своята окупационна зона в Германия, Германската демократична република през октомври.

RDS-1 беше ядрената бомба, използвана в първия тест на ядрено оръжие на Съветския съюз.Съединените щати му дадоха кодовото име Джо-1 във връзка с Йосиф Сталин.Той е взривен на 29 август 1949 г. в 7:00 сутринта на полигона Семипалатинск, Казахска ССР, след строго секретни изследвания и разработки като част от проекта за съветска атомна бомба.

Един от по-значимите примери за прилагане на сдържане беше намесата на Съединените щати в Корейската война .През юни 1950 г., след години на взаимни вражди, Севернокорейската народна армия на Ким Ир Сен нахлува в Южна Корея на 38-ия паралел.Сталин не беше склонен да подкрепи нахлуването, но в крайна сметка изпрати съветници.За изненада на Сталин Резолюция 82 и 83 на Съвета за сигурност на ООН подкрепи отбраната на Южна Корея, въпреки че Съветите тогава бойкотираха срещите в знак на протест срещу факта, че Тайван , а не Китайската народна република , имаше постоянно място в съвета.Силите на ООН от шестнадесет държави се изправиха срещу Северна Корея, въпреки че 40 процента от войските бяха южнокорейски, а около 50 процента бяха от Съединените щати.Първоначално изглеждаше, че САЩ следват сдържането, когато за първи път влязоха във войната.Това насочи действията на САЩ само да изтласка Северна Корея през 38-ия паралел и да възстанови суверенитета на Южна Корея, като същевременно позволи оцеляването на Северна Корея като държава.Успехът на кацането в Инчон обаче вдъхнови силите на САЩ/ООН вместо това да следват стратегия за връщане назад и да свалят комунистическа Северна Корея, като по този начин позволяват общонационални избори под егидата на ООН.След това генерал Дъглас Макартър напредва през 38-ия паралел в Северна Корея.Китайците, уплашени от евентуална американска инвазия, изпратиха голяма армия и победиха силите на ООН, като ги изтласкаха обратно под 38-ия паралел.Труман намекна публично, че може да използва своето „асо в дупката“ на атомната бомба, но Мао не се трогна.Епизодът беше използван в подкрепа на мъдростта на доктрината за ограничаване, за разлика от връщането назад.По-късно комунистите бяха избутани приблизително около първоначалната граница, с минимални промени.Наред с други ефекти, Корейската война подтикна НАТО да развие военна структура.Общественото мнение в участващите страни, като Великобритания, беше разделено за и против войната.След като примирието беше одобрено през юли 1953 г., севернокорейският лидер Ким Ир Сен създаде силно централизирана, тоталитарна диктатура, която предостави на семейството му неограничена власт, като същевременно създаде всеобхватен култ към личността.В Юга подкрепяният от Америка диктатор Сингман Ри управлява яростно антикомунистически и авторитарен режим.Докато Рий беше свален от власт през 1960 г., Южна Корея продължи да се управлява от военно правителство на бивши японски колаборационисти до възстановяването на многопартийна система в края на 80-те години.

Националистическите движения в някои страни и региони, особено Гватемала, Индонезия и Индокитай, често са били съюзници с комунистически групи или по друг начин са възприемани като враждебни към западните интереси.В този контекст Съединените щати и Съветският съюз все повече се състезаваха за влияние чрез подставено лице в Третия свят, докато деколонизацията набираше скорост през 50-те и началото на 60-те години на миналия век.И двете страни продаваха оръжие, за да спечелят влияние.Кремъл видя продължаващите териториални загуби от имперските сили като предвестник на евентуалната победа на тяхната идеология.Съединените щати използваха Централното разузнавателно управление (ЦРУ), за да подкопаят неутрални или враждебни правителства от Третия свят и да подкрепят съюзническите.През 1953 г. президентът Айзенхауер изпълнява операция Аякс, тайна операция за преврат за сваляне на иранския министър-председател Мохамад Мосаддег.Народно избраният Мосаддик беше близкоизточен враг на Великобритания , откакто национализира притежаваната от Великобритания Англо-иранска петролна компания през 1951 г. Уинстън Чърчил каза на Съединените щати, че Мосаддик "все повече се обръща към комунистическото влияние".Прозападният шах Мохамед Реза Пахлави пое контрола като автократичен монарх.Политиките на шаха включват забрана на комунистическата партия Тудех на Иран и общо потискане на политическото несъгласие от SAVAK, агенцията за вътрешна сигурност и разузнаване на шаха.В Гватемала, бананова република, гватемалският държавен преврат от 1954 г. сваля левия президент Якобо Арбенс с материалната подкрепа на ЦРУ.Правителството след Арбенс – военна хунта, оглавявана от Карлос Кастило Армас – отмени закон за прогресивна поземлена реформа, върна национализираната собственост, принадлежаща на United Fruit Company, създаде Национален комитет за отбрана срещу комунизма и издаде превантивен наказателен закон срещу комунизма по искане на САЩ.Необвързаното индонезийско правителство на Сукарно беше изправено пред голяма заплаха за своята легитимност в началото на 1956 г., когато няколко регионални командири започнаха да искат автономия от Джакарта.След като посредничеството се провали, Сукарно предприе действия за отстраняване на дисидентските командири.През февруари 1958 г. дисидентските военни командири в Централна Суматра (полковник Ахмад Хюсеин) и Северен Сулавеси (полковник Вендже Сумуал) обявяват Революционното правителство на Република Индонезия-Движението Перместа, насочено към сваляне на режима на Сукарно.Към тях се присъединиха много цивилни политици от партията Masyumi, като Sjafruddin Prawiranegara, които се противопоставиха на нарастващото влияние на комунистическата Partai Komunis Indonesia.Поради своята антикомунистическа реторика, бунтовниците получиха оръжие, финансиране и друга тайна помощ от ЦРУ, докато Алън Лоурънс Поуп, американски пилот, не беше свален след бомбардировка над контролирания от правителството Амбон през април 1958 г. Централното правителство отговаря, като започва военни нахлувания по въздуха и по море на бунтовническите крепости в Паданг и Манадо.До края на 1958 г. бунтовниците бяха военно победени и последните останали бунтовнически партизански банди се предадоха до август 1961 г.В Република Конго, наскоро независима от Белгия от юни 1960 г., Конгоанската криза избухна на 5 юли, което доведе до отделянето на регионите Катанга и Южен Касай.Подкрепяният от ЦРУ президент Джоузеф Каса-Вубу нареди уволнението на демократично избрания министър-председател Патрис Лумумба и кабинета на Лумумба през септември заради кланетата от въоръжените сили по време на нахлуването в Южен Касаи и за намесата на Съветите в страната.По-късно подкрепяният от ЦРУ полковник Мобуту Сесе Секо бързо мобилизира силите си, за да завземе властта чрез военен преврат, и работи със западните разузнавателни агенции, за да затворят Лумумба и да го предадат на властите в Катанга, които го екзекутират чрез разстрел.

Докато смъртта на Сталин през 1953 г. леко отслаби напрежението, ситуацията в Европа остава неспокойна въоръжено примирие.Съветите, които вече са създали мрежа от договори за взаимопомощ в Източния блок през 1949 г., създават официален съюз там, Варшавския договор, през 1955 г. Той се противопоставя на НАТО.

На фронта на ядрените оръжия Съединените щати и Съветският съюз преследваха ядрено превъоръжаване и разработиха оръжия с голям обсег, с които можеха да ударят територията на другата страна. През август 1957 г. Съветите успешно изстреляха първата в света междуконтинентална балистична ракета (ICBM) , а през октомври изстреляха първия спътник на Земята, Спутник 1. Изстрелването на Спутник откри космическата надпревара.Това доведе до кацането на Аполо на Луната от Съединените щати, което астронавтът Франк Борман по-късно описа като „просто битка в Студената война“.Основен елемент от Студената война на космическата надпревара беше сателитното разузнаване, както и сигналното разузнаване, за да се прецени кои аспекти на космическите програми имат военни способности.По-късно обаче САЩ и СССР продължиха известно сътрудничество в космоса като част от разведряването, като Аполо-Союз.

В хода на 60-те и 70-те години на миналия век участниците в Студената война се борят да се приспособят към нов, по-сложен модел на международни отношения, в който светът вече не е разделен на два ясно противоположни блока.От началото на следвоенния период Западна Европа иЯпония бързо се възстановяват от разрушенията от Втората световна война и поддържат силен икономически растеж през 50-те и 60-те години на миналия век, като БВП на глава от населението се доближава до този на Съединените щати , докато икономиките на Източния блок стагнират .Войната във Виетнам потъна в тресавище за Съединените щати, което доведе до спад на международния престиж и икономическата стабилност, дерайлиране на споразумения за оръжия и провокиране на вътрешни вълнения.Оттеглянето на Америка от войната я кара да приеме политика на разведряване както с Китай , така и със Съветския съюз .

Унгарската революция от 1956 г. се случи малко след като Хрушчов уреди отстраняването на сталинисткия лидер на Унгария Матяш Ракоси.В отговор на народно въстание, новият режим официално разпусна тайната полиция, обяви намерението си да се оттегли от Варшавския договор и обеща да възстанови свободните избори.Съветската армия нахлува.Хиляди унгарци са арестувани, хвърлени в затвора и депортирани в Съветския съюз, а около 200 000 унгарци бягат от Унгария в хаоса.Унгарският лидер Имре Наги и други бяха екзекутирани след тайни процеси.Събитията в Унгария доведоха до идеологически разриви в комунистическите партии по света, особено в Западна Европа, с голям спад в членството, тъй като мнозина както в западните, така и в социалистическите страни се чувстваха разочаровани от бруталния съветски отговор.Комунистическите партии на Запад никога нямаше да се възстановят от ефекта, който Унгарската революция имаше върху техните членове, факт, който веднага беше признат от някои, като югославския политик Милован Джилас, който малко след като революцията беше смачкана, каза, че „раната, която Унгарската революция, нанесена на комунизма, никога не може да бъде напълно излекувана“.

На 18 ноември 1956 г., докато се обръща към западни високопоставени лица на прием в полското посолство в Москва, Хрушчов позорно заявява: „Харесва ли ви или не, историята е на наша страна. Ще ви погребем“, шокирайки всички присъстващи.По-късно той ще каже, че не е имал предвид ядрената война, а исторически предопределената победа на комунизма над капитализма.През 1961 г. Хрушчов се хвали, че дори Съветският съюз в момента да изостава от Запада, недостигът на жилища ще изчезне в рамките на десет години, потребителските стоки ще бъдат изобилни и „изграждането на комунистическо общество“ ще бъде завършено „в основни линии“ “ в рамките на не повече от две десетилетия.Държавният секретар на Айзенхауер, Джон Фостър Дълес, инициира „Нов поглед“ за стратегията за ограничаване, призовавайки за по-голямо разчитане на ядрени оръжия срещу враговете на САЩ по време на война.Дълес също прокламира доктрината за "масивно отмъщение", заплашвайки със сериозен отговор на САЩ на всяка съветска агресия.Притежаването на ядрено превъзходство, например, позволи на Айзенхауер да се изправи срещу съветските заплахи за намеса в Близкия изток по време на Суецката криза от 1956 г.Плановете на САЩ за ядрена война в края на 50-те години включват „систематично унищожаване“ на 1200 големи градски центъра в Източния блок и Китай, включително Москва, Източен Берлин и Пекин, като цивилното им население е сред основните цели.

През 1957 г. полският външен министър Адам Рапаки предлага плана Рапаки за зона без ядрени оръжия в Централна Европа.Общественото мнение беше благоприятно на Запад, но беше отхвърлено от лидерите на Западна Германия, Великобритания, Франция и Съединените щати.Те се страхуваха, че това ще остави мощните конвенционални армии на Варшавския договор доминиращи над по-слабите армии на НАТО.През ноември 1958 г. Хрушчов прави неуспешен опит да превърне цял Берлин в независим, демилитаризиран „свободен град“.Той даде на Съединените щати, Великобритания и Франция шестмесечен ултиматум да изтеглят войските си от секторите, които все още окупират в Западен Берлин, или ще прехвърли контрола върху правата за достъп на Запада на източногерманците.По-рано Хрушчов обясни на Мао Цзедун, че "Берлин е тестисите на Запада. Всеки път, когато искам да накарам Запада да крещи, аз стискам Берлин."НАТО официално отхвърли ултиматума в средата на декември и Хрушчов го оттегли в замяна на конференция в Женева по германския въпрос.

Единството на НАТО беше нарушено в началото на неговата история с криза, възникнала по време на президентството на Шарл дьо Гол във Франция.Дьо Гол протестира срещу силната роля на Съединените щати в НАТО и това, което той възприема като специални отношения между тях и Обединеното кралство.В меморандум, изпратен до американския президент Дуайт Айзенхауер и британския министър-председател Харолд Макмилън на 17 септември 1958 г., той се застъпва за създаването на тристранна дирекция, която да постави Франция на равна нога със САЩ и Обединеното кралство.Считайки отговора за незадоволителен, де Гол започва изграждането на независими отбранителни сили за страната си.Той искаше да даде на Франция, в случай на нахлуване на Източна Германия в Западна Германия, възможността да стигне до отделен мир с Източния блок, вместо да бъде въвлечена в по-голяма война между НАТО и Варшавския договор.През февруари 1959 г. Франция изтегли своя Средиземноморски флот от командването на НАТО и по-късно забрани разполагането на чужди ядрени оръжия на френска земя.Това накара Съединените щати да прехвърлят 300 военни самолета извън Франция и да върнат контрола върху военновъздушните бази, които са оперирали във Франция от 1950 г. насам на французите до 1967 г.

В Куба Движението на 26 юли, водено от младите революционери Фидел Кастро и Че Гевара, завзе властта в Кубинската революция на 1 януари 1959 г., сваляйки президента Фулхенсио Батиста, на чийто непопулярен режим беше отказано оръжие от администрацията на Айзенхауер.Въпреки че първото правителство на Фидел Кастро отказа да категоризира новото си правителство като социалистическо и многократно отричаше, че е комунист, Кастро назначи марксисти на висши държавни и военни позиции.Най-важното е, че Че Гевара става управител на Централната банка и след това министър на индустрията.Дипломатическите отношения между Куба и Съединените щати продължиха известно време след падането на Батиста, но президентът Айзенхауер умишлено напусна столицата, за да избегне среща с Кастро по време на пътуването на последния до Вашингтон през април, оставяйки вицепрезидента Ричард Никсън да проведе срещата вместо него .Куба започва преговори за покупки на оръжие от Източния блок през март 1960 г. През март същата година Айзенхауер одобрява плановете на ЦРУ и финансирането за свалянето на Кастро.През януари 1961 г., точно преди да напусне поста си, Айзенхауер официално прекъсна отношенията си с кубинското правителство.През този април администрацията на новоизбрания американски президент Джон Ф. Кенеди организира неуспешното организирано от ЦРУ корабно нахлуване на острова при Плая Гирон и Плая Ларга в провинция Санта Клара – провал, който публично унижи Съединените щати.Кастро отговори, като публично прегърна марксизма-ленинизма, а Съветският съюз обеща да предостави допълнителна подкрепа.През декември правителството на САЩ започна кампания от терористични атаки срещу кубинския народ и тайни операции и саботаж срещу администрацията в опит да свали кубинското правителство.

На 1 май 1960 г. американски шпионски самолет U-2 е свален от съветските сили за противовъздушна отбрана, докато извършва фотографско въздушно разузнаване дълбоко в територията на Съветския съюз .Едноместният самолет, управляван от американския пилот Франсис Гари Пауърс, е излетял от Пешавар, Пакистан , и се е разбил близо до Свердловск (днешен Екатеринбург), след като е бил ударен от S-75 Dvina (SA-2 Guideline) на повърхността- ракета за въздух.Пауърс скача с парашут безопасно на земята и е заловен.Първоначално американските власти признаха инцидента като загуба на цивилен самолет за изследване на времето, управляван от НАСА, но бяха принудени да признаят истинската цел на мисията няколко дни по-късно, след като съветското правителство предостави заловения пилот и части от оборудването за наблюдение на U-2 , включително снимки на съветски военни бази.Инцидентът се случи по време на управлението на американския президент Дуайт Айзенхауер и съветския лидер Никита Хрушчов, около две седмици преди планираното откриване на срещата на върха изток-запад в Париж, Франция.Хрушчов и Айзенхауер се срещнаха лице в лице в Кемп Дейвид в Мериленд през септември 1959 г. и привидното размразяване на американско-съветските отношения повиши надеждите в световен мащаб за мирно разрешаване на Студената война.Инцидентът с U2 разби дружелюбния „Дух на Кемп Дейвид“, който преобладаваше в продължение на осем месеца, предизвиквайки отмяната на срещата на върха в Париж и причинявайки голям срам на САЩ на международната сцена.Пакистанското правителство издаде официално извинение на Съветския съюз за ролята му в мисията U-2.

След 1956 г. китайско-съветският съюз започва да се разпада.Мао защитава Сталин, когато Хрушчов го критикува през 1956 г., и се отнася към новия съветски лидер като към повърхностен новостарт, обвинявайки го, че е загубил революционното си острие.От своя страна, Хрушчов, обезпокоен от безочливото отношение на Мао към ядрената война, нарече китайския лидер „лунатик на трон“.След това Хрушчов прави много отчаяни опити да възстанови китайско-съветския съюз, но Мао го смята за безполезен и отхвърля всякакви предложения.Китайско-съветската враждебност се разля в една вътрешнокомунистическа пропагандна война.По-нататък Съветите се съсредоточават върху ожесточеното съперничество с Китай на Мао за лидерство в глобалното комунистическо движение.

Берлинската криза от 1961 г. е последният голям инцидент в Студената война по отношение на статута на Берлин и Германия след Втората световна война .До началото на 50-те години на миналия век подходът на Съветския съюз за ограничаване на емигрантските движения беше подражаван от повечето останали страни от Източния блок.Въпреки това, стотици хиляди източногерманци годишно емигрират в Западна Германия чрез „вратичка“ в системата, която съществува между Източен Берлин и Западен Берлин, където четирите окупационни сили от Втората световна война управляват движението.Емиграцията доведе до масово „изтичане на мозъци“ от Източна Германия към Западна Германия на по-млади образовани професионалисти, така че близо 20% от населението на Източна Германия е мигрирало в Западна Германия до 1961 г. През юни Съветският съюз издава нов ултиматум, изискващ изтеглянето на съюзническите сили от Западен Берлин.Искането беше отхвърлено, но сега Съединените щати ограничиха гаранциите си за сигурност до Западен Берлин.На 13 август Източна Германия издигна бариера от бодлива тел, която в крайна сметка щеше да бъде разширена чрез строителство в Берлинската стена, ефективно затваряйки вратичката.

Много нововъзникващи нации в Азия, Африка и Латинска Америка отхвърлиха натиска да избират страна в съперничеството Изток-Запад.През 1955 г. на конференцията в Бандунг в Индонезия десетки правителства от Третия свят решиха да останат настрана от Студената война.Консенсусът, постигнат в Бандунг, кулминира със създаването на Движението на необвързаните със седалище в Белград през 1961 г. Междувременно Хрушчов разшири политиката на Москва, за да установи връзки с Индия и други ключови неутрални държави.Движенията за независимост в Третия свят трансформираха следвоенния ред в по-плуралистичен свят на деколонизирани африкански и близкоизточни нации и на нарастващ национализъм в Азия и Латинска Америка.

Външната политика на Джон Ф. Кенеди беше доминирана от американските конфронтации със Съветския съюз, изразени чрез състезания за прокси.Подобно на Труман и Айзенхауер, Кенеди подкрепи сдържането, за да спре разпространението на комунизма.Политиката на новия поглед на президента Айзенхауер наблягаше на използването на по-евтини ядрени оръжия за възпиране на съветската агресия чрез заплахи с масивни ядрени атаки срещу целия Съветски съюз.Ядрените оръжия бяха много по-евтини от поддържането на голяма постоянна армия, така че Айзенхауер съкрати конвенционалните сили, за да спести пари.Кенеди прилага нова стратегия, известна като гъвкав отговор.Тази стратегия разчиташе на конвенционалните оръжия за постигане на ограничени цели.Като част от тази политика Кенеди разширява силите за специални операции на Съединените щати, елитни военни части, които могат да се бият нетрадиционно в различни конфликти.Кенеди се надяваше, че гъвкавата стратегия за отговор ще позволи на САЩ да се противопоставят на съветското влияние, без да прибягват до ядрена война.За да подкрепи новата си стратегия, Кенеди нареди масово увеличаване на разходите за отбрана.Той се стреми и Конгресът осигурява бързо натрупване на ядрен арсенал, за да възстанови загубеното превъзходство над Съветския съюз - през 1960 г. той твърди, че Айзенхауер го е загубил поради прекомерна загриженост за бюджетните дефицити.Във встъпителната си реч Кенеди обеща "да поеме всякакво бреме" в защитата на свободата и многократно поиска увеличаване на военните разходи и разрешение за нови оръжейни системи.От 1961 до 1964 г. броят на ядрените оръжия се е увеличил с 50 процента, както и броят на бомбардировачите B-52, които ги доставят.Новите ICBM сили нараснаха от 63 междуконтинентални балистични ракети до 424. Той разреши 23 нови подводници Polaris, всяка от които носеше 16 ядрени ракети.Той призова градовете да подготвят убежища за ядрена война.За разлика от предупреждението на Айзенхауер за опасностите на военно-промишления комплекс, Кенеди се фокусира върху натрупването на оръжия.

Администрацията на Кенеди продължи да търси начини да свали Кастро след инвазията в Залива на прасетата, експериментирайки с различни начини за тайно улесняване на свалянето на кубинското правителство.Значителни надежди се възлагат на програмата за терористични атаки и други дестабилизиращи операции, известни като операция „Мангуза“, разработена от администрацията на Кенеди през 1961 г. Хрушчов научава за проекта през февруари 1962 г. и в отговор са предприети приготовления за инсталиране на съветски ядрени ракети в Куба.Разтревожен, Кенеди обмисля различни реакции.В крайна сметка той отговори на инсталирането на ядрени ракети в Куба с морска блокада и представи ултиматум на Съветския съюз .Хрушчов се отказа от конфронтация и Съветският съюз премахна ракетите в замяна на публичното американско обещание да не нахлува отново в Куба, както и на тайна сделка за премахване на американските ракети от Турция.По-късно Кастро призна, че „бих се съгласил с използването на ядрени оръжия... ние приехме за даденост, че така или иначе ще се превърне в ядрена война и че щяхме да изчезнем“.Кубинската ракетна криза (октомври–ноември 1962 г.) доближи света до ядрена война повече от всякога.Последствията от кризата доведоха до първите усилия в надпреварата в ядрените оръжия за ядрено разоръжаване и подобряване на отношенията, въпреки че първото споразумение за контрол на оръжията от Студената война, Антарктическият договор, влезе в сила през 1961 г.През 1964 г. колегите на Хрушчов от Кремъл успяват да го свалят, но му позволяват спокойно да се пенсионира.Обвинен в грубост и некомпетентност, Джон Луис Гадис твърди, че на Хрушчов също се приписва разрушаването на съветското селско стопанство, довеждайки света до ръба на ядрена война и че Хрушчов се е превърнал в „международен срам“, когато е разрешил изграждането на Берлинската стена.

В Индонезия твърдолинейният антикомунистически генерал Сухарто изтръгна контрола върху държавата от своя предшественик Сукарно в опит да установи "нов ред".От 1965 до 1966 г., с помощта на Съединените щати и други западни правителства, военните ръководят масовото избиване на повече от 500 000 членове и симпатизанти на Индонезийската комунистическа партия и други леви организации и задържат още стотици хиляди в затворнически лагери около страната при изключително нечовешки условия.В строго секретен доклад на ЦРУ се посочва, че кланетата „се нареждат като едно от най-лошите масови убийства на 20-ти век, заедно със съветските чистки от 30-те години на миналия век, нацистките масови убийства по време на Втората световна война и маоистката кървава баня от началото на 1950 г."Тези убийства обслужваха стратегическите интереси на САЩ и представляват важна повратна точка в Студената война, тъй като балансът на силите в Югоизточна Азия се промени.

При администрацията на Линдън Б. Джонсън САЩ заеха по-твърда позиция по отношение на Латинска Америка - понякога наричана "доктрината на Ман".През 1964 г. бразилските военни свалиха правителството на президента Жоао Гулар с подкрепата на САЩ.В края на април 1965 г. САЩ изпратиха около 22 000 войници в Доминиканската република в интервенция, наречена Operation Power Pack, в Доминиканската гражданска война между поддръжниците на сваления президент Хуан Бош и поддръжниците на генерал Елиас Уесин и Уесин, позовавайки се на заплахата от възникването на революция в кубински стил в Латинска Америка.OAS също разположи войници в конфликта чрез предимно бразилските Междуамерикански сили за мир.Хектор Гарсия-Годой действаше като временен президент, докато консервативният бивш президент Хоакин Балагер спечели президентските избори през 1966 г. срещу Хуан Бош, който не участваше в кампанията.Активистите на Доминиканската революционна партия на Бош бяха жестоко тормозени от доминиканската полиция и въоръжените сили.

През 1968 г. в Чехословакия настъпва период на политическа либерализация, наречен Пражка пролет.„Програма за действие“ от реформи включваше увеличаване на свободата на печата, свободата на словото и свободата на движение, заедно с икономически акцент върху потребителските стоки, възможността за многопартийно правителство, ограничения на властта на тайната полиция и потенциално оттегляне от Варшавския договор.В отговор на Пражката пролет, на 20 август 1968 г. съветската армия, заедно с повечето от своите съюзници от Варшавския договор, нахлуват в Чехословакия.Инвазията е последвана от вълна на емиграция, включително приблизително 70 000 чехи и словаци, които първоначално бягат, като общият им брой в крайна сметка достига 300 000.Инвазията предизвика интензивни протести от Югославия, Румъния, Китай и от западноевропейските комунистически партии.

След посещението си в Китай Никсън се срещна със съветски лидери, включително Брежнев в Москва.Тези преговори за ограничаване на стратегическите оръжия доведоха до два забележителни договора за контрол на въоръженията: SALT I, първият всеобхватен пакт за ограничаване, подписан от двете суперсили, и Договора за противоракетни ракети, който забрани разработването на системи, предназначени да прихващат входящи ракети.Те имаха за цел да ограничат разработването на скъпи антибалистични ракети и ядрени ракети.Никсън и Брежнев провъзгласиха нова ера на „мирно съвместно съществуване“ и установиха новаторската нова политика на разведряване (или сътрудничество) между двете суперсили.Междувременно Брежнев се опитва да съживи съветската икономика, която запада отчасти поради големите военни разходи.Между 1972 и 1974 г. двете страни се споразумяха да засилят икономическите си връзки, включително споразумения за увеличена търговия.В резултат на техните срещи разведряването ще замени враждебността от Студената война и двете страни ще живеят взаимно.Това развитие съвпадна с политиката на Бон „Ostpolitik“, формулирана от западногерманския канцлер Вили Бранд, опит за нормализиране на отношенията между Западна Германия и Източна Европа.Бяха сключени други споразумения за стабилизиране на ситуацията в Европа, кулминиращи в Споразуменията от Хелзинки, подписани на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 г.Кисинджър и Никсън бяха „реалисти“, които не подчертаваха идеалистичните цели като антикомунизма или насърчаването на демокрацията в световен мащаб, защото тези цели бяха твърде скъпи от гледна точка на икономическите възможности на Америка.Вместо студена война те искаха мир, търговия и културен обмен.Те разбраха, че американците вече не желаят да облагат себе си с данъци за идеалистични външнополитически цели, особено за политики за ограничаване, които никога не изглежда дават положителни резултати.Вместо това Никсън и Кисинджър се опитаха да намалят глобалните ангажименти на Америка пропорционално на намалената им икономическа, морална и политическа сила.Те отхвърлиха „идеализма“ като непрактичен и твърде скъп и нито един от двамата не показа много чувствителност към тежкото положение на хората, живеещи при комунизма.Реализмът на Кисинджър излезе от мода, когато идеализмът се завърна в американската външна политика с морализма на Картър, наблягащ на правата на човека, и стратегията на Рейгън за отстъпление, насочена към унищожаването на комунизма.

В резултат на китайско-съветското разделение, напрежението по китайско-съветската граница достига своя връх през 1969 г. и президентът на Съединените щати Ричард Никсън решава да използва конфликта, за да измести баланса на силите към Запада в Студената война.Китайците се стремяха да подобрят отношенията си с американците, за да получат предимство и пред Съветите.През февруари 1972 г. Никсън постига зашеметяващо сближаване с Китай, като пътува до Пекин и се среща с Мао Цзедун и Джоу Енлай.По това време СССР постигна груб ядрен паритет със Съединените щати;междувременно войната във Виетнам едновременно отслаби влиянието на Америка в Третия свят и охлади отношенията със Западна Европа.

На 8 ноември 1975 г. капитан 3-ти ранг Валери Саблин превзема „Сторожевой“, съветска ракетна фрегата от клас „Буревестник“, и затваря капитана на кораба и другите офицери в каютата.Планът на Саблин беше да отведе кораба от Рижкия залив на север във Финския залив и да стигне до Ленинград, през река Нева, акостира до изведения от експлоатация крайцер „Аврора“ (символ на руската революция), където той ще протестира по радиото и телевизията срещу ширещата се корупция от ерата на Брежнев.Той смяташе да каже това, което смяташе, че мнозина казваха насаме: че революцията и родината са в опасност;че управляващите са до гуша в корупция, демагогия, подкупи и лъжи, водещи страната в пропаст;че идеалите на комунизма са били отхвърлени;и че е имало належаща нужда от съживяване на ленинските принципи на справедливостта.Саблин силно вярваше в ленинските ценности и смяташе, че съветската система по същество се е „продала“.Младши офицер избяга от ареста и се обади за помощ.Когато „Сторожевой“ изчисти устието на Рижкия залив, десет бомбардировачи и разузнавателни самолети и тринадесет военни кораба го преследваха, изстрелвайки няколко предупредителни изстрела през носа.Пуснати са няколко бомби пред и зад кораба, както и топовен огън.Кормилното управление на Сторожевой беше повредено и тя в крайна сметка спря.След това преследващите кораби се приближиха и фрегатата беше качена на съветски морски командоси.Дотогава обаче Саблин беше прострелян в коляното си и задържан от собствения си екипаж, който също беше отключил капитана и другите пленени офицери.Саблин е обвинен в държавна измяна, изправен пред военен съд през юни 1976 г. и признат за виновен.Въпреки че това престъпление обикновено включва присъда от 15 години затвор, Саблин е екзекутиран на 3 август 1976 г. Неговият втори командващ по време на бунта, Александър Шейн, получава присъда от осем години затвор.Другите метежници бяха освободени.

Студената война от 1979 до 1985 г. е късна фаза на Студената война, белязана от рязко нарастване на враждебността между Съветския съюз и Запада.Той възникна от силното осъждане на съветската инвазия в Афганистан през декември 1979 г. С избирането на министър-председател Маргарет Тачър през 1979 г. и американския президент Роналд Рейгън през 1980 г., съответната промяна в подхода на западната външна политика към Съветския съюз беше белязана от отхвърлянето на разведряването в полза на политиката на доктрината на Рейгън за връщане назад, с обявената цел разтваряне на съветското влияние в страните от съветския блок.През това време заплахата от ядрена война достигна нови висоти, невиждани след Кубинската ракетна криза от 1962 г.

През април 1978 г. комунистическата Народна демократична партия на Афганистан (PDPA) завзе властта в Афганистан в Саурската революция.В рамките на месеци противниците на комунистическото правителство започнаха въстание в Източен Афганистан, което бързо прерасна в гражданска война, водена от партизански муджахидини срещу правителствените сили в цялата страна.Муджахидините от Ислямското единство на Афганистан получиха военно обучение и оръжия в съседен Пакистан и Китай , докато Съветският съюз изпрати хиляди военни съветници в подкрепа на правителството на PDPA.Междувременно нарастващото търкане между конкуриращите се фракции на PDPA - доминиращият Khalq и по-умереният Parcham - доведе до уволнението на членовете на кабинета на Parchami и арестуването на военни офицери от Parchami под претекст за преврат на Parchami.До средата на 1979 г. Съединените щати са започнали тайна програма за подпомагане на муджахидините.През септември 1979 г. президентът на Khalqist Нур Мохамед Тараки беше убит при преврат в рамките на PDPA, организиран от колегата член на Khalq Хафизула Амин, който пое президентството.Недоверчив на Съветите, Амин е убит от съветските специални части по време на операция Буря-333 през декември 1979 г. Съветско организирано правителство, водено от Бабрак Кармал на Парчам, но включващо анти-Амин Халкис, запълва вакуума и извършва чистка на Амин поддръжници.Съветските войски бяха разположени да стабилизират Афганистан под Кармал в по-значителен брой, въпреки че съветското правителство не очакваше да води по-голямата част от битките в Афганистан.В резултат на това обаче Съветите бяха пряко въвлечени в това, което беше вътрешна война в Афганистан.Картър отговори на съветската намеса, като оттегли от ратификация договора SALT II, ​​наложи ембарго върху доставките на зърно и технологии за СССР и поиска значително увеличение на военните разходи и освен това обяви, че Съединените щати ще бойкотират Летните олимпийски игри през 1980 г. в Москва .Той описва съветското нахлуване като "най-сериозната заплаха за мира след Втората световна война ".

Инициативата за стратегическа отбрана (SDI), подигравателно наречена „Програмата Междузвездни войни“, беше предложена система за противоракетна отбрана, предназначена да защити Съединените щати от нападение от балистични стратегически ядрени оръжия (междуконтинентални балистични ракети и балистични ракети, изстрелвани от подводници).Концепцията е обявена на 23 март 1983 г. от президента Роналд Рейгън, вокален критик на доктрината за взаимно гарантирано унищожение (MAD), която той описва като "пакт за самоубийство".Рейгън призова американски учени и инженери да разработят система, която да направи ядрените оръжия остарели.Организацията за стратегическа отбранителна инициатива (SDIO) е създадена през 1984 г. в рамките на Министерството на отбраната на САЩ, за да наблюдава развитието.Бяха проучени широк набор от усъвършенствани оръжейни концепции, включително лазери, оръжия с лъч от частици и наземни и космически ракетни системи, заедно с различни сензорни, командни и контролни системи и високопроизводителни компютърни системи, които биха били необходими за управление на система, състояща се от стотици бойни центрове и сателити, обхващащи цялото земно кълбо и участващи в много кратка битка.Съединените щати притежават значително предимство в областта на всеобхватните усъвършенствани системи за противоракетна отбрана чрез десетилетия на обширни изследвания и тестове;редица от тези концепции и получените технологии и прозрения бяха прехвърлени в последващи програми.През 1987 г. Американското физическо дружество заключава, че разглежданите технологии са далеч от десетилетия, за да бъдат готови за употреба, и е необходимо поне още едно десетилетие изследвания, за да се разбере дали такава система изобщо е възможна.След публикуването на доклада на APS, бюджетът на SDI беше многократно намален.До края на 80-те години на миналия век усилията бяха пренасочени към концепцията "Брилянтни камъчета", използваща малки орбитални ракети, подобни на конвенционалните ракети въздух-въздух, които се очакваха да бъдат много по-евтини за разработване и разполагане.SDI беше спорен в някои сектори и беше критикуван, че заплашва да дестабилизира MAD-подхода, потенциално правейки съветския ядрен арсенал безполезен и евентуално да възобнови „нападателна надпревара във въоръжаването“.Чрез разсекретени документи на американските разузнавателни агенции бяха разгледани по-широките последици и ефекти от програмата и беше разкрито, че поради потенциалното неутрализиране на нейния арсенал и произтичащата от това загуба на балансиращ фактор на мощността, SDI е причина за сериозна загриженост за Съветския съюз и нейния първична държава наследник Русия.До началото на 90-те години, с края на Студената война и ядрените арсенали бяха бързо намалени, политическата подкрепа за SDI се срина.SDI официално приключи през 1993 г., когато администрацията на Клинтън пренасочи усилията към балистични ракети на театъра и преименува агенцията на Организация за защита от балистични ракети (BMDO).През 2019 г. разработката на космически прехващачи беше възобновена за първи път от 25 години с подписването от президента Тръмп на Закона за разрешение за национална отбрана.Понастоящем програмата се управлява от Агенцията за космическо развитие (SDA) като част от новата Национална отбранителна космическа архитектура (NDSA), предвидена от Майкъл Д. Грифин.Ранни договори за разработка бяха възложени на L3Harris и SpaceX.Директорът на ЦРУ Майк Помпео призова за допълнително финансиране за постигане на пълноценна „Инициатива за стратегическа отбрана за нашето време, SDI II“.

Инцидентът с фалшива аларма за съветската ядрена аларма от 1983 г. беше важно събитие, случило се по време на Студената война, когато системата за ранно предупреждение на Съветския съюз неправилно откри изстрелването на множество междуконтинентални балистични ракети (ICBM) от Съединените щати, което показва предстояща ядрена атака.Инцидентът се случи на 26 септември 1983 г., по време на период на силно напрежение между САЩ и Съветския съюз.Системата за ранно предупреждение на Съветския съюз, която е проектирана да открива изстрелването на междуконтинентални балистични ракети, показва, че САЩ са предприели мащабна ядрена атака.Системата съобщава, че няколко междуконтинентални балистични ракети са били изстреляни от САЩ и че са се насочили към Съветския съюз. Съветските военни незабавно са в състояние на висока готовност и са се подготвили да нанесат ответен ядрен удар.Фалшивата тревога е причинена от неизправност в системата за ранно предупреждение, която се задейства от рядко подравняване на слънчевата светлина върху облаците на голяма надморска височина и сателитите, използвани от системата.Това накара сателитите да изтълкуват погрешно облаците като изстрелване на ракета.Станислав Петров в крайна сметка определи тревогата като фалшива, но не преди висшите военни лидери на Съветския съюз да са се подготвили да започнат ядрена контраатака.Инцидентът се пазеше в тайна от Съветския съюз до 90-те години на миналия век, но по-късно беше разкрит на обществеността от руски и американски лидери.Инцидентът подчерта опасностите от Студената война и важността на наличието на надеждни и точни системи за ранно предупреждение за предотвратяване на случайна ядрена война.Това също доведе до промени в процедурите за командване и контрол на Съветския съюз, със създаването на „ядрено куфарче“, устройство, което ще позволи на съветските лидери да потвърдят или отрекат стартирането на ядрена атака, преди да вземат решение за започване на контраатака.

Периодът от около 1985-1991 г. бележи последния период на Студената война.Този период от време се характеризира с период на системни реформи в рамките на Съветския съюз , облекчаване на геополитическото напрежение между водения от Съветския съюз блок и блока, ръководен от Съединените щати, и разпадането на влиянието на Съветския съюз в чужбина и териториалното разпадане на съветския съюз.Началото на този период е белязано от възхода на Михаил Горбачов до поста генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз.В стремежа си да сложи край на икономическата стагнация, свързана с ерата на Брежнев, Горбачов инициира икономически реформи (Перестройка) и политическа либерализация (Гласност).Докато точната крайна дата на Студената война се обсъжда сред историците, общоприето е, че прилагането на споразуменията за контрол на ядрените и конвенционалните оръжия, изтеглянето на съветските военни сили от Афганистан и Източна Европа и разпадането на Съветския съюз бележат края на Студената война.

По времето, когато сравнително младият Михаил Горбачов става генерален секретар през 1985 г., съветската икономика е в застой и е изправена пред рязък спад на печалбите в чуждестранна валута в резултат на спада на цените на петрола през 80-те години.Тези проблеми накараха Горбачов да проучи мерките за съживяване на болната държава.Едно неефективно начало доведе до заключението, че са необходими по-дълбоки структурни промени и през юни 1987 г. Горбачов обяви програма за икономическа реформа, наречена перестройка или преструктуриране.Перестройката смекчи системата на производствените квоти, позволи частна собственост върху бизнеса и проправи пътя за чуждестранни инвестиции.Тези мерки имаха за цел да пренасочат ресурсите на страната от скъпите военни ангажименти от Студената война към по-продуктивни области в цивилния сектор.Въпреки първоначалния скептицизъм на Запада, новият съветски лидер се оказа решен да обърне влошеното икономическо състояние на Съветския съюз, вместо да продължи надпреварата във въоръжаването със Запада.Отчасти като начин да се пребори с вътрешната опозиция от страна на партийните клики на неговите реформи, Горбачов едновременно въведе гласност или откритост, което увеличи свободата на печата и прозрачността на държавните институции.Гласността имаше за цел да намали корупцията по върховете на комунистическата партия и да смекчи злоупотребата с власт в Централния комитет.Гласността също така позволи засилен контакт между съветските граждани и западния свят, особено със Съединените щати, допринасяйки за ускоряването на разведряването между двете нации.

През януари 1977 г., четири години преди да стане президент, Роналд Рейгън прямо заяви в разговор с Ричард В. Алън основните си очаквания във връзка със Студената война.„Моята представа за американската политика спрямо Съветския съюз е проста, а някои биха казали опростена“, каза той.„Това е следното: ние печелим, а те губят. Какво мислите за това?“През 1980 г. Роналд Рейгън победи Джими Картър на президентските избори през 1980 г., обещавайки да увеличи военните разходи и да се изправи навсякъде срещу СССР.И Рейгън, и новият британски министър-председател Маргарет Тачър заклеймиха Съветския съюз и неговата идеология.Рейгън нарече Съветския съюз „империя на злото“ и предсказа, че комунизмът ще бъде оставен на „пепелището на историята“, докато Тачър обвини Съветите като „склонни към световно господство“.През 1982 г. Рейгън се опита да прекъсне достъпа на Москва до твърда валута, като възпрепятства предложения от нея газопровод до Западна Европа.Това навреди на съветската икономика, но също така предизвика недоволство сред американските съюзници в Европа, които разчитаха на тези приходи.Рейгън отстъпи по този въпрос.До началото на 1985 г. антикомунистическата позиция на Рейгън се превърна в позиция, известна като новата доктрина на Рейгън – която, в допълнение към ограничаването, формулира допълнително право за подкопаване на съществуващите комунистически правителства.Освен че продължава политиката на Картър за подкрепа на ислямските противници на Съветския съюз и подкрепяното от СССР правителство на PDPA в Афганистан, ЦРУ също се стреми да отслаби самия Съветски съюз чрез насърчаване на ислямизма в мнозинството от мюсюлмани в Централна Азия Съветски съюз.Освен това ЦРУ насърчи антикомунистическия пакистански ISI да обучава мюсюлмани от цял ​​свят за участие в джихада срещу Съветския съюз.

Чернобилската катастрофа е ядрена авария, станала на 26 април 1986 г. в реактор № 4 в Чернобилската атомна електроцентрала, близо до град Припят в северната част на Украинската ССР в Съветския съюз.Това е една от само двете ядрени аварии, оценени със седем — максималната тежест — по Международната скала за ядрени събития, другата е ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. в Япония.Първоначалната реакция при извънредни ситуации, заедно с последващото обеззаразяване на околната среда, включва повече от 500 000 служители и струва около 18 милиарда рубли – приблизително 68 милиарда щатски долара през 2019 г., коригирани с инфлацията.

Революциите от 1989 г., известни още като падането на комунизма, бяха революционна вълна, която доведе до края на повечето комунистически държави в света.Понякога тази революционна вълна се нарича още Падането на нациите или Есента на нациите, игра на термина Пролет на нациите, който понякога се използва за описание на революциите от 1848 г. в Европа.Това също доведе до евентуалното разпадане на Съветския съюз — най-голямата комунистическа държава в света — и изоставянето на комунистическите режими в много части на света, някои от които бяха насилствено свалени.Събитията, особено падането на Съветския съюз, промениха драстично баланса на силите в света, отбелязвайки края на Студената война и началото на ерата след Студената война.

Договорът за окончателно уреждане по отношение на Германия е международно споразумение, което позволи повторното обединение на Германия в началото на 90-те години.Той беше договорен през 1990 г. между Федерална република Германия и Германската демократична република и четирите сили, които бяха окупирали Германия в края на Втората световна война в Европа: Франция , Съветския съюз , Обединеното кралство и Съединените щати ;то също замени Потсдамското споразумение от 1945 г. преди това.В договора четирите сили се отказаха от всички права, които притежаваха в Германия, позволявайки на обединена Германия да стане напълно суверенна през следващата година.В същото време двете германски държави се съгласиха да потвърдят приемането на съществуващата граница с Полша и приеха, че границите на Германия след обединението ще съответстват само на териториите, управлявани тогава от Западна и Източна Германия, с изключение и отказ от всякакви други териториални претенции.

В самия СССР гласността отслаби идеологическите връзки, които държаха Съветския съюз заедно, и до февруари 1990 г., с предстоящото разпадане на СССР, Комунистическата партия беше принудена да се откаже от своя 73-годишен монопол върху държавната власт.В същото време съставните републики на съюза обявиха своята автономия от Москва, като балтийските държави се оттеглиха изцяло от съюза.Горбачов използва сила, за да предпази балтийските страни от отцепване.СССР беше фатално отслабен от неуспешен преврат през август 1991 г. Все по-голям брой съветски републики, особено Русия, заплашиха да се отделят от СССР.Общността на независимите държави, създадена на 21 декември 1991 г., е правоприемник на Съветския съюз.СССР е официално обявен за разпад на 26 декември 1991 г.

След разпадането на Съветския съюз Русия драстично намали военните разходи и преструктурирането на икономиката остави милиони безработни.Капиталистическите реформи завършиха с рецесия в началото на 90-те години, по-тежка от Голямата депресия, преживяна от Съединените щати и Германия .През 25-те години след края на Студената война само пет или шест от постсоциалистическите държави са на път да се присъединят към богатия и капиталистически свят, докато повечето изостават, някои до такава степен, че ще отнеме няколко десетилетия да наваксат положението, където бяха преди падането на комунизма.Комунистическите партии извън балтийските държави не бяха забранени и техните членове не бяха преследвани.Само на няколко места се опитаха да изключат дори членове на комунистическите тайни служби от вземането на решения.В някои страни комунистическата партия промени името си и продължи да функционира.В допълнение към загубата на живот от униформени войници, милиони загинаха в прокси войните на суперсилите по целия свят, най-вече в Източна Азия.Повечето от прокси войните и субсидиите за локални конфликти приключиха заедно със Студената война;междудържавните войни, етническите войни, революционните войни, както и кризите с бежанците и разселените лица са намалели рязко в годините след Студената война.Последствията от Студената война обаче не се считат за приключили.Много от икономическите и социални напрежения, които бяха експлоатирани за подхранване на конкуренцията от Студената война в части от Третия свят, остават остри.Разпадането на държавния контрол в редица области, управлявани преди от комунистически правителства, доведе до нови граждански и етнически конфликти, особено в бивша Югославия.В Централна и Източна Европа краят на Студената война постави началото на ера на икономически растеж и увеличаване на броя на либералните демокрации, докато в други части на света, като Афганистан, независимостта беше придружена от провал на държавата.