История на индуизма

Историята на индуизма обхваща голямо разнообразие от свързани религиозни традиции, произхождащи отИндийския субконтинент.Неговата история се припокрива или съвпада с развитието на религията в Индийския субконтинент от желязната епоха, като някои от традициите му се проследяват до праисторическите религии, като тези на цивилизацията от долината на Инд от бронзовата епоха.Поради това е наречена „най-старата религия“ в света.Учените разглеждат индуизма като синтез на различни индийски култури и традиции, с различни корени и без един основател.Този индуистки синтез се появява след ведическия период, между ок.500–200 пр.н.е. и ок.300 CE, в периода на втората урбанизация и ранния класически период на индуизма, когато са съставени епосите и първите Пурани.Той процъфтява през средновековния период, с упадъка на будизма в Индия.Историята на индуизма често се разделя на периоди на развитие.Първият период е пред-ведическият период, който включва цивилизацията на долината на Инд и местните праисторически религии, завършващ около 1750 г. пр.н.е.Този период е последван в Северна Индия от ведическия период, който е свидетел на въвеждането на историческата ведическа религия с индо-арийските миграции, започващи някъде между 1900 г. пр. н. е. и 1400 г. пр. н. е.Следващият период, между 800 г. пр. н. е. и 200 г. пр. н. е., е "повратна точка между ведическата религия и индуистките религии" и период на формиране на индуизма, джайнизма и будизма.Епосът и ранният пураничен период, от c.От 200 г. пр. н. е. до 500 г. сл. н. е. е класическият „Златен век“ на индуизма (ок. 320-650 г. сл. н. е.), който съвпада с империята Гупта.В този период се развиват шестте клона на индуистката философия, а именно Самкхя, Йога, Няя, Вайшешика, Мимамаса и Веданта.Монотеистичните секти като шиваизма и вайшнавизма се развиват през същия този период чрез движението Бхакти.Периодът от приблизително 650 до 1100 г. сл. н. е. формира късния класически период или ранното средновековие, в който се установява класическият пураничен индуизъм и влиятелната консолидация на Адвайта Веданта от Ади Шанкара.Индуизмът както при индуски, така и при ислямски владетели от c.1200 до 1750 г. сл. н. е. се наблюдава нарастваща известност на движението Бхакти, което остава влиятелно и днес.Колониалният период видя появата на различни хиндуистки реформаторски движения, частично вдъхновени от западните движения, като унитаризма и теософията.Разделянето на Индия през 1947 г. е по религиозен принцип, като Република Индия се появява с индуистко мнозинство.През 20-ти век, благодарение на индийската диаспора, хиндуистките малцинства са се формирали на всички континенти, като най-големите общности в абсолютен брой са в Съединените щати и Обединеното кралство.