Пелопонеска война

Пелопонеската война е причинена главно от страха на Спарта от нарастващата сила и влияние на Атинската империя.След края на Персийските войни през 449 г. пр. н. е. двете сили не успяха да се споразумеят за съответните си сфери на влияние при липсата на персийско влияние.Това несъгласие в крайна сметка доведе до търкания и откровена война.Освен това амбициите на Атина и нейното общество допринесоха за увеличаване на нестабилността в Гърция .Идеологическите и обществени различия между Атина и Спарта също изиграха значителна роля за избухването на войната.Атина, най-голямата морска сила в Егейско море, доминираше Делоската лига по време на нейния Златен век, който съвпадна с живота на влиятелни личности като Платон, Сократ и Аристотел.Въпреки това Атина постепенно превърна Лигата в империя и използва превъзходния си флот, за да сплаши съюзниците си, като ги сведе до обикновени притоци.Спарта, като глава на Пелопонеската лига, състояща се от няколко големи града-държави, включително Коринт и Тива, става все по-подозрителна към нарастващата мощ на Атина, особено към нейния контрол над моретата на Гърция.

Спартанската стратегия по време на първата война, известна като Архидамовата война (431–421 г. пр. н. е.) по името на царя на Спарта Архидам II, беше да нахлуе в земята около Атина.Докато това нашествие лиши атиняните от плодотворната земя около града им, самата Атина успя да запази достъп до морето и не пострада много.Много от гражданите на Атика изоставиха фермите си и се преместиха вътре в Дългите стени, които свързваха Атина с нейното пристанище Пирея.В края на първата година от войната Перикъл изнася прочутата си надгробна реч (431 г. пр.н.е.).Атинската стратегия първоначално се ръководи от стратега или генерала Перикъл, който съветва атиняните да избягват открита битка с много по-многобройните и по-добре обучени спартански хоплити, като вместо това разчитат на флотата.

През 430 г. пр. н. е. огнище на чума удари Атина.Чумата опустоши гъсто натъпкания град и в дългосрочен план беше важна причина за окончателното му поражение.Чумата унищожи над 30 000 граждани, моряци и войници, включително Перикъл и неговите синове.Приблизително една трета до две трети от населението на Атина умира.Атинската работна сила съответно беше драстично намалена и дори чуждестранни наемници отказаха да се наемат в град, пронизан от чума.Страхът от чума е толкова широко разпространен, че спартанското нашествие в Атика е изоставено, тъй като техните войски не желаят да рискуват контакт с болния враг.

Битката при Навпакт, която се състоя седмица след победата на атиняните при Риум, изправи атинска флота от двадесет кораба, командвана от Формио, срещу пелопонеска флота от седемдесет и седем кораба, командвана от Кнемус.Победата на Атина при Навпакт слага край на опита на Спарта да предизвика Атина в Коринтския залив и на северозапад и осигурява господството на Атина по море.При Навпакт атиняните бяха опряни в стената;поражението там би загубило Атина опората си в Коринтския залив и би насърчило пелопонесците да се опитат да предприемат по-нататъшни агресивни операции по море.

Град Митилена се опита да обедини остров Лесбос под свой контрол и да въстане от Атинската империя.През 428 г. пр. н. е. митиленското правителство планира въстание съвместно със Спарта, Беотия и някои други градове на острова и започва да се подготвя за въстание, като укрепва града и доставя провизии за продължителна война.Тези приготовления бяха прекъснати от атинската флота, която беше уведомена за заговора.Атинската флота блокира Митилена по море.Междувременно на Лесбос пристигането на 1000 атински хоплити позволи на Атина да завърши инвестицията в Митилини, като я огради на сушата.Въпреки че Спарта най-накрая изпрати флот през лятото на 427 г. пр. н. е., той напредна с такава предпазливост и толкова много закъснения, че пристигна в околностите на Лесбос само навреме, за да получи новини за капитулацията на Митилена.

Спарта беше зависима от илотите, които се грижиха за нивите, докато нейните граждани се обучаваха да станат войници.Хелотите направиха спартанската система възможна, но сега постът край Пилос започна да привлича хелоти-бегълци.В допълнение, страхът от общ бунт на илоти, окуражени от близкото атинянско присъствие, подтиква спартанците към действие, което завършва с атинската морска победа в битката при Пилос.Една атинска флота беше изхвърлена на брега в Пилос от буря и по инициатива на Демостен атинските войници укрепиха полуострова и малка сила беше оставена там, когато флотата се оттегли отново.Установяването на атински гарнизон на спартанска територия изплаши спартанското ръководство и спартанската армия, която опустошаваше Атика под командването на Агис, прекрати своята експедиция (експедицията продължи само 15 дни) и тръгна към дома, докато спартанската флота при Коркира отплава за Пилос.

След битката при Пилос, която доведе до изолирането на над 400 спартански войници на остров Сфактерия, Спарта помоли за мир и след като уреди примирие в Пилос, като предаде корабите на пелопонеския флот като сигурност, изпрати посолство до Атина да преговаря за споразумение.Тези преговори обаче се оказаха безплодни и с новината за техния провал примирието приключи;атиняните обаче отказват да върнат пелопонеските кораби, твърдейки, че по време на примирието са били нападнати техните укрепления.Спартанците, под командването на своя командир Епитадас, се опитаха да се сблъскат с атинските хоплити и да изтласкат враговете си обратно в морето, но Демостен разпредели леко въоръжените си войски в роти от около 200 души, за да заемат високи точки и да тормозят врага с ракетен огън, когато се приближат.Когато спартанците се втурнаха към своите мъчители, леките войски, необременени от тежки хоплитски доспехи, успяха лесно да избягат на безопасно място.За известно време се задържа патова ситуация, като атиняните се опитват неуспешно да изместят спартанците от силните им позиции.В този момент командирът на месенския отряд в атинските сили, Комон, се приближил до Демостен и поискал да му бъдат дадени войски, с които да се движи през привидно непроходимия терен покрай брега на острова.Молбата му беше удовлетворена и Комон поведе хората си в спартанския тил през маршрут, който беше оставен неохраняван поради неравностите му.Когато той се появи със своята сила, спартанците, в недоверие, изоставиха защитата си;атиняните превзеха подстъпите към крепостта и спартанската сила беше на ръба на унищожението.В този момент Клеон и Демостен отказаха да продължат атаката, предпочитайки да вземат колкото се може повече спартанци, колкото могат.Един атински глашатай предложи на спартанците шанс да се предадат и спартанците, хвърляйки щитовете си, най-накрая се съгласиха да преговарят.От 440 спартанци, преминали към Сфактерия, 292 оцелели, за да се предадат;от тях 120 са мъже от елитната спартийска класа.„Резултатът“, отбеляза Доналд Каган, „разтърси гръцкия свят“.Предполагаше се, че спартанците никога няма да се предадат.Сфактериите бяха променили природата на войната.

Когато примирието приключи през 422 г., Клеон пристигна в Тракия със сила от 30 кораба, 1200 хоплита и 300 конници, заедно с много други войски от съюзниците на Атина.Той превзе Тороне и Скионе.Бразидас имаше около 2000 хоплита и 300 кавалеристи, плюс някои други войски в Амфиполис, но не смяташе, че може да победи Клеон в ожесточена битка.След това Бразидас премества силите си обратно в Амфиполис и се приготвя за атака;когато Клеон разбра, че предстои атака и тъй като не желаеше да се бие, преди да пристигнат очакваните подкрепления, той започна да отстъпва;отстъплението беше лошо уредено и Бразидас атакува смело срещу дезорганизиран враг, постигайки победа.След битката нито атиняните, нито спартанците искаха да продължат войната (Клеон беше най-ястребовият член от Атина) и мирът на Никиас беше подписан през 421 г. пр.н.е.

През 425 г. пр.н.е. спартанците са загубили битките при Пилос и Сфактерия, тежко поражение, в резултат на което атиняните държат 292 затворници.Най-малко 120 са спартиати, които са се възстановили до 424 г. пр.н.е., когато спартанският генерал Бразидас превзема Амфиполис.През същата година атиняните претърпяха голямо поражение в Беотия в битката при Делиум, а през 422 г. пр. н. е. отново бяха победени в битката при Амфиполис в опита си да си върнат този град.И Бразидас, водещият спартански генерал, и Клеон, водещият политик в Атина, бяха убити в Амфиполис.Дотогава и двете страни бяха изтощени и готови за мир.С него завърши първата половина на Пелопонеската война.

Битката при Мантинея е най-голямата сухопътна битка, водена в Гърция по време на Пелопонеската война.Лакедемонците, заедно със своите съседи тегейците, се изправят срещу комбинираните армии на Аргос, Атина, Мантинея и Аркадия.В битката съюзническата коалиция отбеляза ранни успехи, но не успя да се възползва от тях, което позволи на спартанските елитни сили да победят силите срещу тях.Резултатът е пълна победа за спартанците, които спасяват града си от ръба на стратегическо поражение.Демократичният съюз е разбит и повечето от членовете му са включени отново в Пелопонеската лига.С победата си при Мантинея Спарта се измъква от ръба на пълното поражение и възстановява хегемонията си в Пелопонес.

През 17-ата година от войната в Атина дойде вест, че един от техните далечни съюзници в Сицилия е атакуван от Сиракуза.Жителите на Сиракуза били етнически дорийци (както и спартанците), докато атиняните и техният съюзник в Сицилия били йонийци.Атиняните се чувстват длъжни да помогнат на своя съюзник.След поражението на атиняните в Сицилия се смяташе, че краят на Атинската империя е близо.Съкровищницата им беше почти празна, доковете й бяха изчерпани и много от атинските младежи бяха мъртви или затворени в чужда земя.

От 414 г. пр. н. е. Дарий II, владетел на Ахеменидската империя , започва да се възмущава от нарастващата сила на Атина в Егейско море и накара своя сатрап Тисаферн да влезе в съюз със Спарта срещу Атина, което през 412 г. пр. н. е. доведе до персийското повторно завоюване на по-голямата част от Йония.Тисаферн също помогна за финансирането на пелопонеския флот.

След унищожаването на Сицилианската експедиция, Лакедемон насърчи въстанието на съюзниците на Атина и наистина голяма част от Йония се вдигна на бунт срещу Атина.Сиракузите изпращат своя флот при пелопонесците, а персите решават да подкрепят спартанците с пари и кораби.Въстание и фракции са заплашени в самата Атина.Атиняните успяват да оцелеят по няколко причини.Първо, техните врагове нямаха инициатива.Коринт и Сиракуза се забавиха да доведат своите флоти в Егейско море, а другите съюзници на Спарта също се забавиха да предоставят войски или кораби.Йонийските държави, които се разбунтуваха, очакваха защита и много от тях отново се присъединиха към атинската страна.Персите се забавиха с предоставянето на обещаните средства и кораби, осуетявайки плановете за битка.В началото на войната атиняните благоразумно бяха заделили малко пари и 100 кораба, които трябваше да се използват само в краен случай.През 411 г. пр. н. е. тази флота се сблъсква със спартанците в битката при Симе.Флотът назначи Алкивиад за свой водач и продължи войната в името на Атина.Тяхната опозиция доведе до възстановяването на демократично правителство в Атина в рамките на две години.

Алкивиад убеждава атинската флота да атакува спартанците в битката при Кизик през 410 г. В битката атиняните заличават спартанската флота и успяват да възстановят финансовата основа на Атинската империя.Между 410 и 406 г. Атина печели непрекъсната поредица от победи и в крайна сметка възстановява големи части от своята империя.Всичко това се дължи в голяма степен на Алкивиад.

Преди битката атинският командир Алкивиад оставя своя кормчия Антиох да командва атинската флота, която блокира спартанската флота в Ефес.В нарушение на заповедите си Антиох се опита да въвлече спартанците в битка, като ги изкуши с малка сила за примамка.Стратегията му има обратен ефект и спартанците под ръководството на Лизандър отбелязват малка, но символично значима победа над атинската флота.Тази победа доведе до падането на Алкивиад и утвърди Лизандър като командир, който можеше да победи атиняните в морето.

В битката при Аргинуса атинска флота, командвана от осем стратези, победи спартанската флота под Каликратида.Битката беше ускорена от спартанска победа, която доведе до блокиране на атинската флота под командването на Конон при Митилини;за да облекчат Конон, атиняните събраха крачка сила, съставена предимно от новопостроени кораби, управлявани от неопитни екипажи.Така тази неопитна флота беше тактически по-ниска от спартанците, но нейните командири успяха да заобиколят този проблем, използвайки нови и неортодоксални тактики, което позволи на атиняните да осигурят драматична и неочаквана победа.Робите и метиците, които участваха в битката, получиха атинско гражданство.

В битката при Егоспотами спартанската флота под командването на Лизандър унищожава атинския флот.Това на практика сложи край на войната, тъй като Атина не можеше да внася зърно или да комуникира с империята си без контрол над морето.

Изправена пред глад и болести от продължителната обсада, Атина се предаде през 404 г. пр. н. е. и нейните съюзници скоро също се предадоха.Демократите в Самос, верни до последно, се задържаха малко по-дълго и им беше позволено да избягат с живота си.Капитулацията лиши Атина от стените, флотата и всичките й отвъдморски владения.Коринт и Тива поискаха Атина да бъде унищожена и всички нейни граждани да бъдат поробени.Спартанците обаче обявиха, че отказват да унищожат град, който е оказал добра услуга в момент на най-голяма опасност за Гърция, и взеха Атина в собствената си система.Атина трябвало „да има същите приятели и врагове“ като Спарта.

Общият ефект от войната в същинска Гърция беше замяната на Атинската империя със Спартанска империя.След битката при Егоспотами Спарта пое управлението на Атинската империя и запази всичките си приходи от данък за себе си;Съюзниците на Спарта, които бяха направили по-големи жертви за военните усилия, отколкото Спарта, не получиха нищо.Въпреки че силата на Атина е сломена, тя се възстановява в резултат на Коринтската война и продължава да играе активна роля в гръцката политика.По-късно Спарта е победена от Тива в битката при Левктра през 371 г. пр.н.е., но съперничеството между Атина и Спарта е сложено няколко десетилетия по-късно, когато Филип II Македонски завладява цяла Гърция с изключение на Спарта, която по-късно е покорена от сина на Филип Александър през 331 г. пр.н.е.