Бирмано-сиамската война от 1593–1600 г. следва отблизо конфликта от 1584-1593 г. между двете нации.Тази нова глава беше подпалена от Наресуан, крал на Аютая (Сиам), когато той реши да се възползва от вътрешните проблеми на Бирма, особено от смъртта на престолонаследника принц Минги Сва.Наресуан започва нашествия в Лан На (северен Тайланд днес), който е под контрола на Бирма, и дори в самата Бирма, с опит да достигне столицата на Бирма Пегу.Тези амбициозни кампании обаче бяха до голяма степен неуспешни и доведоха до тежки жертви и от двете страни.Въпреки че Наресуан не успя да постигне основните си цели, той успя да осигури независимостта на своето кралство и да си върне част от територията.Той провежда няколко обсади и участва в различни битки, включително обсадата на Пегу през 1599 г. Кампаниите обаче не успяват да запазят първоначалната си инерция.Пегу не беше превзет и сиамската армия трябваше да се оттегли поради логистични проблеми и епидемия, която избухна сред войските.Войната завършва без решителен победител, но допринася за отслабването на двете кралства, изтощавайки техните ресурси и човешка сила.Конфликтът от 1593–1600 г. между Бирма и Сиам има трайни последици.Докато нито една от страните не можеше да претендира за категорична победа, войната послужи за укрепване на независимостта на Аютая от суверенитета на Бирма и отслаби Бирманската империя до значителна степен.Тези събития поставиха началото на бъдещи конфликти и оформиха геополитическия пейзаж на Югоизточна Азия.Войната се разглежда като продължение на вековното съперничество между двете нации, характеризиращо се с променящи се съюзи, териториални амбиции и борба за регионално господство.