Третата пуническа война е третата и последна от Пуническите войни, водени между Картаген и Рим.Войната се води изцяло на територията на Картаген, в съвременен северен Тунис.КогатоВтората пуническа война приключи през 201 г. пр. н. е., едно от условията на мирния договор забранява на Картаген да води война без разрешението на Рим.Съюзникът на Рим, крал Масиниса от Нумидия, се възползва от това, за да нападне многократно и безнаказано да завземе територията на Картаген.През 149 г. пр.н.е. Картаген изпраща армия под командването на Хасдрубал срещу Масиниса, независимо от договора.Кампанията завършва с катастрофа, тъй като битката при Ороскопа завършва с картагенско поражение и капитулация на картагенската армия.Антикартагенските фракции в Рим използват незаконните военни действия като претекст за подготовка на наказателна експедиция.
В края на войната Масиниса, съюзник на Рим, се очертава като най-могъщият владетел сред нумидийците, местното население, което контролира голяма част от днешните Алжир и Тунис.През следващите 50 години той многократно се възползва от неспособността на Картаген да защити своите владения.Винаги, когато Картаген поиска от Рим обезщетение или разрешение да предприеме военни действия, Рим подкрепи Масиниса и отказа.Превземанията и нападенията на Масиниса в картагенска територия стават все по-явни.
През 151 г. пр. н. е. Картаген събра голяма армия, командвана от нерегистрирания преди това картагенски генерал Хасдрубал и, независимо от договора, контраатакува нумидийците.Кампанията завършва с катастрофа в битката при Ороскопа и армията се предава;много картагенци впоследствие са избити от нумидийците.Хасдрубал избягал в Картаген, където, в опит да успокои Рим, бил осъден на смърт.
Картаген е изплатил обезщетението си на Рим, наложено преди петдесет години в края на Първата пуническа война , през 151 г. пр.н.е., и просперира икономически, но не представлява военна заплаха за Рим.Въпреки това отдавна е имало фракция в Римския сенат, която е искала да предприеме военни действия срещу Картаген.Използвайки незаконните картагенски военни действия като претекст, Рим започва да подготвя наказателна експедиция.Картагенските посолства се опитаха да преговарят с Рим, който отговори уклончиво.Големият северноафрикански пристанищен град Ютика, на около 55 км (34 мили) северно от Картаген, дезертира в Рим през 149 г. пр.н.е.Съзнавайки, че пристанището на Ютика значително ще улесни всяко нападение срещу Картаген, Сенатът и Народното събрание на Рим обявяват война на Картаген.
Голяма римска армия акостира в Утика през 149 г. пр. н. е. под ръководството на двамата консули за годината, Маний Манилий, командващ армията, и Луций Калпурний Пизон Цезонин, флотата.Картагенците продължават да се опитват да умилостивят Рим и изпращат посолство в Утика.Консулите поискаха да предадат цялото си оръжие и неохотно картагенците го направиха.Големи конвои отнесоха огромни запаси от оборудване от Картаген до Ютика.Оцелелите записи сочат, че те включват 200 000 комплекта броня и 2000 катапулта.Всичките им военни кораби отплаваха до Ютика и бяха изгорени в пристанището.След като Картаген бил разоръжен, Цензорин направил допълнително искане картагенците да изоставят града си и да се преместят на 16 км (10 мили) от морето;След това Картаген ще бъде унищожен.Картагенците изоставиха преговорите и се подготвиха да защитават своя град.
▲
●
149 BCE Mar 1 - 146 BCE Jan
Обсада на Картаген
Carthage, Tunisia
Обсадата на Картаген е основният ангажимент на Третата пуническа война, водена между Картаген и Рим.Състои се от почти тригодишната обсада на картагенската столица Картаген (малко североизточно от Тунис).През 149 г. пр. н. е. голяма римска армия акостира в Утика в Северна Африка.Картагенците се надяваха да успокоят римляните, но въпреки че картагенците предадоха всичките си оръжия, римляните продължиха да обсаждат град Картаген.Римската кампания претърпя многократни неуспехи през 149 г. пр. н. е., облекчени само от Сципион Емилиан, офицер от среден ранг, който се отличи няколко пъти.Нов римски командир поема управлението през 148 г. пр.н.е. и се справя също толкова зле.При годишните избори на римски магистрати в началото на 147 г. пр. н. е. обществената подкрепа за Сципион беше толкова голяма, че обичайните възрастови ограничения бяха премахнати, за да му се позволи да бъде назначен за командир в Африка.Мандатът на Сципион започва с два картагенски успеха, но той затяга обсадата и започва изграждането на голям мол, за да попречи на доставките да влязат в Картаген чрез блокадата.Картагенците са възстановили частично своята флота и тя се разбива, за изненада на римляните;след нерешителна битка картагенците не успяват да се оттеглят и губят много кораби.След това римляните построили голяма тухлена конструкция в района на пристанището, която доминирала над градската стена.През пролетта на 146 г. пр. н. е. римляните предприемат последното си нападение и в продължение на седем дни систематично разрушават града и убиват жителите му;само в последния ден взеха пленници – 50 000, които бяха продадени в робство.Бившите картагенски територии стават римска провинция Африка, със столица Утика.Мина един век преди мястото на Картаген да бъде възстановено като римски град.
Битката при езерото Тунис е поредица от битки от Третата пуническа война, водена през 149 г. пр.н.е. между картагенците и Римската република.Римските консули Маний Манилий и Луций Марций Цензорин, водещи отделни сили, правят няколко неуспешни опита да пробият стените на Картаген.По-късно картагенците пускат пожарни кораби, които унищожават по-голямата част от римската флота.В крайна сметка Цензорин се завръща в Рим, оставяйки Манилий да продължи да се бие.
Римляните избират двама нови консули през 148 г. пр.н.е., но само един от тях е изпратен в Африка: Калпурний Пизон;Луций Хостилий Манцин командва флота като негов подчинен.Той отдръпна плътната обсада на Картаген до по-хлабава блокада и се опита да изчисти другите подкрепящи Картаген градове в района.Той се провали: Неаполис се предаде и впоследствие беше разграбен, но Аспис устоя на атаките както от римската армия, така и от флота, докато Хипо беше безрезултатно обсаден.Картагенски налет от Хипо унищожи римските обсадни машини, което ги накара да прекъснат кампанията и да отидат в зимни квартири.Хасдрубал, който вече ръководи картагенската полева армия, сваля цивилното ръководство на Картаген и сам поема командването.Картаген се съюзява с Андриск, претендент за македонския трон.Андриск нахлул в Римска Македония, победил римска армия, коронясал се за крал Филип VI и предизвикал Четвъртата македонска война.
Сципион е избран за консул и назначен за едноличен командващ в Африка;обикновено театрите се разпределяха на двамата консули чрез жребий.Той получи обичайното право да набира достатъчно мъже, за да попълни числеността на силите там, и необичайното право да записва доброволци.Сципион премества основния лагер на римляните обратно близо до Картаген, наблюдаван отблизо от картагенски отряд от 8000 души.Той произнесе реч, изискваща по-строга дисциплина и уволни онези войници, които смяташе за зле дисциплинирани или слабо мотивирани.След това той води успешна нощна атака и нахлува в града с 4000 души.Паникьосани в тъмното, картагенските защитници, след първоначална яростна съпротива, избягаха.Сципион реши, че позицията му ще бъде незащитима, след като картагенците се реорганизират на дневна светлина, и така се оттегли.Хасдрубал, ужасен от начина, по който се е сринала картагенската защита, наредил римските затворници да бъдат измъчвани до смърт по стените, пред очите на римската армия.Той укрепваше волята за съпротива в картагенските граждани;от този момент не може да има възможност за преговори или дори за капитулация.Някои членове на градския съвет осъдиха действията му и Хасдрубал накара и тях да бъдат умъртвени и пое пълен контрол над града.Подновената плътна обсада отряза входа на града откъм сушата, но тясна забрана откъм морето беше почти невъзможна с военноморската технология на времето.Разочарован от количеството храна, която се доставя в града, Сципион построи огромна къртица, за да отреже достъпа до пристанището чрез блокади.Картагенците отговориха, като прорязаха нов канал от своето пристанище до морето.Те бяха построили нова флота и след като каналът беше завършен, картагенците отплаваха, изненадвайки римляните.
През лятото на 147 г. пр.н.е., по време на обсадата на Картаген, римската флота, под командването на Луций Хостилий Манцин, наблюдаваше града отблизо от морето.През същата година военните му кораби бяха подсилени от силите на Сципион Емилиан.Картагенците успяват да намерят път за бягство към морето, който не е бил ефективно блокиран от римската флота и изпращат своя флот от 50 триери и по-малък брой други кораби в морето, за да се изправят срещу нахлуващия флот.Те се сблъскаха с римската флота извън пристанището на Картаген и постигнаха първоначален успех в отблъскването на римските атаки срещу техните кораби, като им нанесоха тежки жертви.С напредването на битката картагенците решават да се върнат в пристанището.По време на тази операция по-малките кораби на картагенския флот блокираха входа на пристанището, принуждавайки римските кораби да се приближат много близо до по-плитки води.Много от по-малките картагенски кораби бяха потопени, но на разсъмване повечето успяха да се върнат успешно в пристанището.Тази победа за картагенския флот не е достатъчна, за да пробие блокадата от римския флот.
След поражението на римляните в битката при пристанището на Картаген, Сципион Емилиан решава да унищожи картагенската армия при Неферис, крепост южно от столицата, където предходната година римляните са претърпели поражение в Първата битка при Неферис срещу Хасдрубал Беотарх .През 147 г. пр. н. е. римляните блокираха Картаген и ефективно прекъснаха всички доставки, изпратени до защитниците на Неферис, чиято защита се ръководеше от Диоген от Картаген.Сципион обгради картагенския лагер, принуждавайки ги да излязат и да се бият срещу по-малката римска армия.Обкръжени от всички страни, картагенците бяха сериозно победени, губейки хиляди войници по време на битката.По-голямата част от останалата картагенска сила беше пленена;само 4000 успяха да се изплъзнат.Превземането на Неферис бележи повратната точка в морала на защитниците на Картаген, който ще падне няколко месеца по-късно.
Позицията на Сципион като римски командир в Африка е удължена с една година през 146 г. пр.н.е.През пролетта той предприе пълномащабно нападение от района на пристанището, което успешно проби стените.В продължение на шест дни римляните систематично си проправят път през жилищната част на града, убивайки всеки, когото срещнат, и подпалвайки сградите зад тях.В последния ден Сципион се съгласи да приеме пленници, с изключение на 900 римски дезертьори на картагенска служба, които се биеха от храма на Ешмун и го изгориха около себе си, когато всяка надежда беше изчезнала.] В този момент Хасдрубал се предаде на Сципион на обещанието на неговия живот и свобода.Съпругата на Хасдрубал, която гледаше от стената, след това благослови Сципион, прокле съпруга си и влезе в храма с децата си, за да изгори до смърт.
▲
●
145 BCE Jan 1
Епилог
Carthage, Tunisia
Рим беше решен град Картаген да остане в руини.Сенатът изпрати комисия от десет души и на Сципион беше наредено да извърши по-нататъшно разрушаване.Беше поставено проклятие върху всеки, който може да се опита да засели мястото в бъдеще.Бившият обект на града е конфискуван като ager publicus, обществена земя.Сципион отпразнува триумф и взе агномена „Африканус“, както и осиновеният му дядо.Съдбата на Хасдрубал не е известна, въпреки че той се е предал с обещанието да се оттегли в италианско имение.Бившите картагенски територии са анексирани от Рим и възстановени, за да станат римска провинция Африка, със столица Утика.Провинцията се превърна в основен източник на зърно и други храни.Пуническите градове, които стояха до Картаген до края, бяха отнети на Рим като ager publicus или, както в случая с Бизерта, бяха унищожени.На оцелелите градове беше позволено да запазят поне елементи от традиционната си система на управление и култура.
▲
●
References
Astin, A. E. (1967). Scipio Aemilianus. Oxford: Clarendon Press. OCLC 250072988.
Astin, A. E. (2006) [1989]. "Sources". In Astin, A. E.; Walbank, F. W.; Frederiksen, M. W. & Ogilvie, R. M. (eds.). Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 B.C., Volume 8, 2nd Edition. Cambridge: Cambridge University Press. pp. 1–16. ISBN 978-0-521-23448-1.
Bagnall, Nigel (1999). The Punic Wars: Rome, Carthage and the Struggle for the Mediterranean. London: Pimlico. ISBN 978-0-7126-6608-4.
Beard, Mary (2016). SPQR: A History of Ancient Rome. London: Profile Books. ISBN 978-1-84668-381-7.
Le Bohec, Yann (2015) [2011]. "The "Third Punic War": The Siege of Carthage (148–146 BC)". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 430–446. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Champion, Craige B. (2015) [2011]. "Polybius and the Punic Wars". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 95–110. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Fakhri, Habib (1985). "Rome and Carthage Sign Peace Treaty Ending Punic Wars After 2,131 Years". AP News. Associated Press. Retrieved 13 August 2020.
Fantar, M’hamed-Hassine (2015) [2011]. "Death and Transfiguration: Punic Culture after 146". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 449–466. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Goldsworthy, Adrian (2006). The Fall of Carthage: The Punic Wars 265–146 BC. London: Phoenix. ISBN 978-0-304-36642-2.
Harris, W. V. (2006) [1989]. "Roman Expansion in the West". In Astin, A. E.; Walbank, F. W.; Frederiksen, M. W. & Ogilvie, R. M. (eds.). Cambridge Ancient History: Rome and the Mediterranean to 133 B.C., Volume 8, 2nd Edition. Cambridge: Cambridge University Press. pp. 107–162. ISBN 978-0-521-23448-1.
Holland, Tom (2004). Rubicon: The Triumph and Tragedy of the Roman Republic. London: Abacus. ISBN 0-349-11563-X.
Hoyos, Dexter (2005). Hannibal's Dynasty: Power and Politics in the Western Mediterranean, 247–183 BC. New York: Routledge. ISBN 978-0-415-35958-0.
Hoyos, Dexter (2015) [2011]. "Introduction: The Punic Wars". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 449–466. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Jenkins, G. K. & Lewis, R. B. (1963). Carthaginian Gold and Electrum Coins. London: Royal Numismatic Society. OCLC 1024975511.
Jouhaud, Edmond Jules René (1968). Historie de l'Afrique du Nord (in French). Paris: Éditions des Deux Cogs dÓr. OCLC 2553949.
Kunze, Claudia (2015) [2011]. "Carthage and Numidia, 201–149". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 395–411. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Lazenby, John (1996). The First Punic War: A Military History. Stanford, California: Stanford University Press. ISBN 978-0-8047-2673-3.
Lazenby, John (1998). Hannibal's War: A Military History of the Second Punic War. Warminster: Aris & Phillips. ISBN 978-0-85668-080-9.
Miles, Richard (2011). Carthage Must be Destroyed. London: Penguin. ISBN 978-0-14-101809-6.
Mineo, Bernard (2015) [2011]. "Principal Literary Sources for the Punic Wars (apart from Polybius)". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 111–128. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Mitchell, Stephen (2007). A History of the Later Roman Empire. Oxford: Blackwell. ISBN 978-1-4051-0856-0.
Pollard, Elizabeth (2015). Worlds Together Worlds Apart. New York: W.W. Norton. ISBN 978-0-393-91846-5.
Purcell, Nicholas (1995). "On the Sacking of Carthage and Corinth". In Innes, Doreen; Hine, Harry; Pelling, Christopher (eds.). Ethics and Rhetoric: Classical Essays for Donald Russell on his Seventy Fifth Birthday. Oxford: Clarendon. pp. 133–148. ISBN 978-0-19-814962-0.
Richardson, John (2015) [2011]. "Spain, Africa, and Rome after Carthage". In Hoyos, Dexter (ed.). A Companion to the Punic Wars. Chichester, West Sussex: John Wiley. pp. 467–482. ISBN 978-1-1190-2550-4.
Ridley, Ronald (1986). "To Be Taken with a Pinch of Salt: The Destruction of Carthage". Classical Philology. 81 (2): 140–146. doi:10.1086/366973. JSTOR 269786. S2CID 161696751.
Ripley, George; Dana, Charles A. (1858–1863). "Carthage". The New American Cyclopædia: a Popular Dictionary of General Knowledge. Vol. 4. New York: D. Appleton. p. 497. OCLC 1173144180. Retrieved 29 July 2020.
Sidwell, Keith C.; Jones, Peter V. (1998). The World of Rome: An Introduction to Roman Culture. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-38600-5.
"Archaeological Site of Carthage". UNESCO. UNESCO. 2020. Retrieved 26 July 2020.
Vogel-Weidemann, Ursula (1989). "Carthago delenda est: Aitia and Prophasis". Acta Classica. 2 (32): 79–95. JSTOR 2459-1872.
Walbank, F.W. (1979). A Historical Commentary on Polybius. Vol. III. Oxford: Clarendon. ISBN 978-0-19-814011-5.
Walbank, F.W. (1990). Polybius. Vol. 1. Berkeley: University of California Press. ISBN 978-0-520-06981-7.
